Коледа

12:00ч. Влизам в къщата и срещам лицата на едни ухилени до уши идиоти, с които не мога да повярвам, че имам кръвна връзка.Първият ми братовчед стои настрани, прикривайки мислите си на зъл „гении”.Всички започват да се прегръщат, а аз си мисля колко дълга, отекчителна и досадна ще е тази коледа (както винаги).

12:30ч. Масата е почти готова и естествено трябва да помогна за сервирането на храната, защото етикета е такъв и нямам друг избор.След което сядаме на масата и всички започват да обсъждат различни теми.

13:00ч. Към мен биват отправени въпросите: „Как върви училището?”; „Има ли двойки?” и „Кога свършва ваканцията ти?”.Аз отговарям с: „горе долу”, „да” и „незнам”.Сядам на раклата и започвам да пиша.Досадният ми братовчед се опитва да наднича, при което му отвръщам с: „Разкарай се, говедо!”.Бивам смъмрена от майка си, въпреки че бях напълно права.

13:20ч. След почти половин час тормоз от страна на злия ми братовчед, решавам че съм стояла при тях достатъчно (колкото да не кажат, че съм ги пренебрегнала) и се отправям към другата стая за да убия малко време.Слизам по стъпалата към коридора и започвам да си мисля, че трябваше да се гръмна още в началото.Влизам в стаята и се тръшвам на леглото.

13:50ч. Връщам се в реалния свят (по дяволите!) и решавам да разгледам книгите.Туко виж съм намерила нещо интересно.Хващам една от по-тежките и я разлиствам.Чета първото попаднало ми пред погледа изречение:

„Погледите им се бяха срещнали още в Йоханесбург в онова малко кафене, но този път копнежа им един към друг беше още по-голям”

Мисля си: WTF?!
Толкова дебела книга за такава скучна, романтична, традиционна любовна история?! Връщам книгата на мястото и и се отказвам от претърсването.Вадя книгата, която си нося от сака и започвам да чета.