Поредната "вампирска" боза. Имам чувството, че с всяко следващо такова аниме вампирите стават все по-слаби и приличат просто на безсмъртни хора, в което няма никакъв смисъл. Някой някога е измислил тези същества, за да бъдат безпощадни кръвопийци, а не разглезени тийнейджъри.
Главният герой като образ е замислен добре, главната геройня отново си пада леко лигава, но това се усеща повече в последните 4-ри епизода. Останалите са - типичната хиперактивна лоли, тихата и затворена меланхоличка, здраво мислещата по-малка сестра, строгия брат, хитрия и създаващ проблеми идол на училището, сладката и стеснителна малка сестричка. Общо взето нищо ново под слънцето.
Първия път когато чух опенинга щях да падна от стола, вокалистка може да пее, но определено й трябват доста упражнения над по-високите децибели. Чувала съм и други найни песни, но точно 絆-kizunairo-色е малкият й провал... Ендинга е по-добре, но не ме грабна особено, може би защото няма много общо с анимето.
Арта е типичен за "visual novel adaptation". Големи очи, грешки в позициите на тялото, много залези, много нещо.
Fortune Arterial: Akai Yakusoku не е най-ужасното аниме от този тип, но определено не е сред най-добрите.