Behemoth

Behemoth са една от най-известните групи в световната блек/дет метъл сцена. Но не само това — в последните си албуми поляците осъществяват метаморфоза в стила си, без да променят качеството. Което е достойно за уважение, поне според мен. Всичко започва през 1991-ва година, когато най-важният член на групата — Nergal, я основава, вдъхновен от творбите на Venom. Първите опити са с примитивно качество — касетата „Еndless Damnation“ и последвалите я демота „The Return of the Northern Moon“ и „From the Pagan Vastlands“, като второто е изключително важно за по-нататъшното развитие на Behemoth. След известно време групата подписва договор с италианците Entropy Records и им се дава шанс да издадат своя дебют — миниалбум, озаглавен „And the Forests Dream Eternally“. Именно оттук започва историята на метъл-чудовището, на великите Behemoth. Светът разбира за потенциала на Nergal и компания чрез един от ключовите им албуми — „Sventevith (Storming near the Baltic)“, който бързо добива популярност и позитивни отзиви. Това довежда до ново ниво в развитието на групата — поляците вече са под крилото на по-голям и значителен лейбъл, а именно — немците от Solistitium. Тримата членове на групата тогава: Nergal, Baal и Les, не се бавят и вадят втори запис, озаглавен „Grom“. Иновативност блика от тази тяхна творба, може би защото са добавени синтезатори и акустични китари, а дори и женски вокали. В следващия албум на Behemoth, озаглавен „Pandemonic Incantations“ се появява и добре познатият на феновете Inferno — невероятно талантлив барабанист, който и до днес е в състава на поляците. За жалост албумът не е промотиран по подобаващ начин, което води до липса на интерес към него, въпреки качеството му. Следващата творба в дискографията на групата е небезизвестният „Satanica“ — безспорно един от шедьоврите в световната блек сцена. Именно тук започва леката промяна в стила на поляците, която се засилва с всеки изминал албум — от чист блек метъл към така нареченият „blackened death“. Естествено, полската машина не се спира дотук, а забива с пореден унищожителен албум — „Thelema 6“. Мачкащи китарни рифове, убийствени барабани, всичко се слива в едно, за да помете с могъществото си слушателя. А текстовете, писани от Nergal и Krzysztof Azarewicz, сякаш мамят към дълбините на мистичното и окултното.

В следващите няколко години групата посещава множество метъл мероприятия и предприема турне след турне, за да се стигне и до момента, в който от дълбините на Hendrix Studio изплува и деструктивният „Zos Kia Cultus“, отварящ нова страница в творчеството на поляците. Звученето е по-твърдо и по-дет, а вокалите на Nergal звучат по абсолютно различен начин. Смяната на стила обаче не е повлияла на качеството на свиренето — те отново са гениални и в текстово, и в музикално отношение! След този албум двама от членовете на групата — Novy и Havok, се оттеглят, за да обърнат повече внимание на собствените си проекти. Положението се стабилизира, когато сесийният китарист Seth и басистът Orion заместват напусналите. Последният албум на групата, озаглавен „Demigod“, не се различава особено от другите творби на Behemoth и отново представя мистични, гениални текстове и взривяващи китарни рифове и бластбийтове. Мисля, че качеството на творбата не може да бъде поставяно под съмнение, както и всичко останало на тази група. Просто Behemoth бяха, са и ще бъдат безупречни по отношение на звученето и креативността в албумите си. Очаквам с нетърпение следващият рилийз на Nergal и компания, който несъмнено ще е поредният убийствен терор над слушащия го и ще го отведе някъде там, в мрачните дълбини на Behemoth

Много добри. Една от любимите ми банди, дано Нергал се оправи скоро и отново започнат да правят музика ;333

Дам, доста е кофти това с Нергал. Иначе бендата е върха!