Burzum

Ранни години и идентичност

През 1988-1989, Варг Викернес с още двама изроди формират банда, наречена Kalashnikov. Те наричат бандата така, поради любовта си към това нападателно оръжие. Самият Варг, играейки компютърни игри, най-често въоръжава героите си с АК-74. Други от любимите му игри са "Advanced Dungeons And Dragons" и "Middle-Earth Role-Playing". Едно от парчетата на бандата е вдъхновено от тях и се нарича "Uruk-Hai". Скоро и името на формацията е променено на Uruk-Hai. В припева на парчето се припява дълбоко смисленото "Uruk-Hai! You will die".
В своите ранни години Варг счита, че хобитите са за деца и просто са отегчителни. Джуджетата за него са мазни капиталисти, които също го отегчават. Законите им са студени и безстрастни. Moria без съмнение е прекрасно място, но тяхната лагомия силно отвращава Варг, пък и кой би искал да бъде толкова скъсен? Елфите са очарователни и прекрасни, тяхното безсмъртие и привързаност към природата също впечатлява приятно, но като цяло те са безчувствени и избират да се сражават на грешната страна. Варг намира за естествено да се възхищава от Саурон, който е персонажа, предоставящ на света приключения, редки изживявания и най-вече предизвикателства. Неговото единствено око, Единственият пръстен и кулата Barad-Dur са атрибути, характерни за Один. Окото набодобява единственото око на Один, Единственият е пръстена на Один, Барад-Дур е подобна на кулата на Один, наречена Хилтскиалф (всъщност Hliðskjálf означава “Тайно светилище”, докато Barad-Dur – букв. “осквернен”, но съм сигурен, че бай Варг и за това е намерил обяснение). Uruk-Hai и Olog-Hai (расата на тролите) са сравними с берсеркерите при викингите, варгите са върколаците на Один (също така елитни викингски воини) и т.н. Така г-н Варг Викернес лесно успява да намери връзка и да се идентифицира със силата на “тъмните сили”, да стане техен почитател, поради простата причина, че именно те правят мирния и скучен свят, опасно и вълнуващо място.
Варг Викернес израства с традиционните скандинавски приказки (да не се бърка с легенди и митове), където езическите богове, са представени като “зли” създания, тролове и гоблини и където Инквизицията превръща светлия бог Фрейр, сравним с Дионис в Сатана. Така и Толкин превръща Один в Саурон, древните свирепи викинги в постоянно сражаващи се Урукхаи. Всъщност “тъмните сили”, които атакуват Гондор са викингите, които опустошават ранция на Карл Велики. Тези, които атакуват Рохан са нападателите на християнска Англия. За Варг е ясно, че викингите са крайната губеща страна, подобно на силите на Саурон, но негово верую е, че човек трябва да подкрепя това, което чувства за правилно и близко, и да го прави без значение на последиците, да се сражава докрай, дори и за предварително загубени каузи.
Варг мрази Толкин, не само, защото използва викингите и норвежкия език, за да създаде орките и техния език. Думата "Orc" всъщност е име на племе, което обитава Оркейските о-ви, северно от Шотландия. На скот-гаелски думата "Orc" означава “глиган”. Местните воински култове използват глигана като свещено животно, каквото е мечката за берсекерите и вълка за варгите. Подобно на пиктите, така и орките са древно племе от нормални хора, известно още от римската епоха.
Не е изненадващо, че католиците в Англия, какъвто е и Толкин, определят “бесните, червенокоси, живеещи в блатата шотландци” и “свирепите, подпалвачи на църкви скандинавци” като модел за лошите. За Варг обаче тези хора са “добрите”, тъй като той не вижда себе си в “английските” рицари на Рохан или “френските” воини на Гондор Той не отдава почит на свети крале като Арагон. Дори и елфите са противопоставени на същинските скандинавски народи, като са отъждествени най-вече с финландците. Те живеят вдън горите (букв. Финландия), източно от Скандинавската верига (Сивите планини при Толкин). Финландците са добродушти, руси хора, които подобно на елфите са мълчаливи, специални и тайнствено-отдалечени. Езикът на елфите е чужд и неразбираем, подобно на финския. Оркския има съзвучие с норвежкия, което логично провокира Варг да избере за име на бандата именно Uruk-Hai.
Барабанистът и басистът на Uruk-Hai са хора, които Варг Викернес среща повече или по-малко от случайно. Барабанистът му е познат от времето, когато той самият той е тийнейджър и този човек опира в челото му зареден Magnum-375 на една Нова година, защото му се е причуло, че Варг го нарича "fatso". Всъщност Варг нарича не него, а неговия приятел "fatso", което явно си е било и самата истина. Барабанистът свири подобно и на много хора днес, не толкова заради музиката, колкото, защото вярва, че е част от цялата система на "sex, drugs and rock'n'roll". Другият музикант, басистът е стереотипен "rock'n'roller", който много иска да е китарист, но се справя трудно и с баса.
През 1989 г. Варг се запознава с момчетата от Old Funeral, които са сериозни и качествени музиканти и изоставя проекта Uruk-Hai. И без това двамата други Uruk-Hai-членове са във война, заради някаква жена. Варг свири в Old Funeral две години, докато тази банда според него се превръща от интересна Techno-Thrash формация в скучна Death Metal група. Той остава там до 1991 г., когато започва да изгражда идеята за своята собствена музика.
Вместо да възстанови проекта Uruk-Hai, Варг Викернес решава да използва някои от техните рифове, но като цяло да свири вече соло. Той не желае да изнася лайфове и неговите мотиви са доста по-различни от тези на останалите рок-музиканти. През времето, когато свири в Old Funeral той запазва интереса си към компютърните игри, вдъхновени от приказната фантастика и магия. Тогава в окултна среда е роден и Burzum. Името се противопоставя на християнската теза, която определя старогерманските божества като демони, троли и гоблини. Варг избира да следва тази провокация и да последва “злото” както го виждат християните. Самият той определя днес това като “инфантилна” реакция, която обаче не е било възможно да се избегне. Повечето от почитателите на Толкин знаят, че "burzum" е една от думите, изписани върху Единствения пръстен на Саурон: "ash nazg durbabatuluk agh burzum ishi krimpatul".
Повечето от бандите имат “готини” английски имена - Immortal, Mayhem, Darkthrone, Destruction, Celtic Frost, Enslaved, Pestilence, Paradise Lost, Morbid Angel, Death, и т.н. Варг не иска това да се отнася и за него. Самото име Burzum е твърде неясно преди популяризацията на “Властелинът на пръстените” чрез филмите на Питър Джаксън и е разбрано само от най-образованите почитатели на Толкин.
Идеята под марката Burzum е не само да се създава оригинална музика, но и да се създаде ново явление – появата нва “мрак” в твърде светлия, сигурен и скучен свят. За разлика от 99% от всички музиканти Варг не иска да свири, за да стане богат и прочут. Самият той има твърде наивна и романтична представа за жените, нямаща нищо общо с цялостната идея за "sex, drugs and rock'n'roll". Той наистина вярва, че магията може да промени света и че чрез нея, особено ако е искрена може да се създаде нещо истинско. Burzum е съдът, в който тази магия се забърква, той е оръжието, пръстенът, на нейната реализация. В началото той наистина го възприема като игра, като нещо което запълва свободното му време, сравнимо например с нещата, които той подготвя за партизанска война при евентуална американска окупация на Норвегия.
Варг осъзнава, че ако хората разберат, че Burzum е банда, съставена от един тийнейджър, това би разрушило магията. Поради тази причина той решава да използва псевднонима Count Grishnackh и използва снимка, която няма нищо общо с реалния му вид. Първото му интервю е от 1993 г., което е анонимно. По-късно медиите се добират до истинското му име, което е Кристиан Викернес (тук пък аз го използвам за пръв и последен път от уважение към твореца), от което той се отрича официално.