Mayhem

Mayhem,призната за една от основополагащите групи в блек метъла, е основана през 1984-а от Oystein Aersith-Euronymous. Според самия Oystein въпросното название е с гръцки произход и ще рече "принц на смъртта"…

Две години по-късно започва същинската музикална дейност на групата. Заедно с вокалиста Messiah, Mayhem свирят на живо кавъри на Venom и Celtic Frost, като същевременно записват първите си авторски демота - "Voice of a Tortured Skull" и "Pure Fucking Armageddon". През 87-ма е записано легендарното EP "Deathcrush", като вокалите изпълнява изродът Maniac (с истинско име Sven Erik Kristiansen). Мини-албумът е издаден от лейбъла Posercorpse Records, при това в нищожно малък тираж. Небезизвестният Bard "Faust" Eithun (Emperor) коментира записа така: "Mayhem още тогава бяха бандата, която всеки трябваше да чуе, но която много малко хора чуха. Deathcrush бе може би най-бруталният албум, правен до момента." С помощта на култовото ъндърграунд списание Slayer, Mayhem стъпка по стъпка се изкачват към трона на норвежкия блек метъл.

През 88-ма състава напускат барабанистът Manheim и вокалистът Maniac, на чиито места застават съответно Torben Grue и Kittil Kittilsen от познатата на Euronymous банда Vommit. Присъствието им в лайн-ъпа на бандата е краткотрайно и скоро зад барабаните сяда Hellhammer (или още Jan Blomberg), а новият глас на Mayhem става Dead (Per Yngve Ohlin). Последният е повикан от Euronymous от шведската банда Morbid, с която Mayhem неотдавна поддържат връзка. С това е установен легендарният състав на групата, с който са издадени и най-великите им творби. Записани са две песни за някаква компилация, а именно: "The Freezing Moon" и "Carnage." По това време Dead вече е написал текстовете за "De Mysteriis Dom Sathanas", но групата междувременно предпочита да наблегне на концертните изяви. Първият им официален концерт е организиран от стария боен другар Metalion в Sarpsborg. Преди началото на шоуто, Mayhem нанизват прясно одрани свински глави на колове около сцената, като донесените за целта от Dead били предварително заровени, за да имат възможността да загният. Същото, прочие, се отнася и за дрехите на вокалиста. За капак на всичко, Dead непрекъснато се стреми да си причинява физически поражения докато е на сцената и да я оплисква с кръвта си. Между песните вдишва от плик, пълен с разложени птичи останки, за да усети отблизо смъртта и да я пресъздаде в музиката си. Въпросният концерт е посетен от членове на някои от най-влиятелните впоследствие блек банди - Immortal, Darkthrone, Emperor… С това биват загатнати за пръв път стандартите, към които завбъдеще ще се придържат Mayhem, и които много други ще възприемат не само като сценично поведение, но и като убеждения и взаимоотношения.

Макар Mayhem да се радват на все по-широка популярност сред феновете на екстремния метъл, финансовото им състояние е трагично. По време на немското си турне през 90-та те записват лайв-албума "Live In Leipzig", след което влизат в студио, за да работят по първия си дългосвирещ проект "De Mysteriis Dom Sathanas". Нещата като че ли се оправят, но скоро едно знаменателно събитие едва не слага край на бандата. На 8-ми април 1991, след пространен разговор с приятелите си на тема "самоубийство” Dead се отправя към дома си. Там той прерязва вените си и вместо да дочака смъртта от обезкървяване, си пръсва черепа с пушка (най-вероятно предоставена му от Varg Vikernes). Euronymous не след дълго идва да го потърси и заварвайки трупа, решава да свърши едно-друго преди да викне полицията. Като за начало, китаристът донася фотоапарата си и заснема безжизненото тяло на Dead (впоследствие тази снимка послужва за обложка на албума "The Dawn of Black Hearts") в цялата му мъртвешка красота (включая и с разпиления по стената мозък, окървавените дрехи и пр.) Говори се, че след това Euronymous избира парчета от разтрошения череп на вокалиста, за да изработи от тях гердани за себе си и Hellhammer.

Скоро след смъртта на Dead, Necrobutcher напуска състава по неизяснени причини. Останали сами, Hellhammer и Euronymous се свързват със Stian Occultus от бандата Perdition Hearse, привличайки го като басист и вокалист в Mayhem. Stian не след дълго напуска групата, заради което Euronymous и приятелят му Varg Vikernes разбиват с взлом дома му. По това време Euronymous основава лейбъла Deathlike Silence Productions, чрез който издава първото LP на Merciless и преиздава легендарното Deathcrush EP. Euronymous също така подкрепя и нов блек метъл проект под името Burzum, зад който стои старият му познайник Varg Vikernes. Междувременно Darkthrone издават един от най-влиятелните за норвежкия блек албуми - "A Blaze In The Northern Sky", посвещавайки го на Euronymous. Нещата с Mayhem се забавят: Hellhammer създава бандата Arcturus, а Euronymous отваря музикалния магазин "Helvete" (което ще рече "ад”). Магазинът се превръща в сборище на величия като Enslaved, Emperor, Darkthrone и Immortal, а Varg често преспива в мазето по време на посещенията си в Осло. Euronymous е признат от блек музикантите за тартор и всички се отнасят с голям респект към него.

1992-ра бележи основаването на норвежката метъл сцена, като същевременно са извършени редица палежи на църкви от страна на музикантите-сатанисти или на запалените им последователи. Към края на годината излиза и дългоочакваният "De Mysteriis…", като басът тук е в ръцете на Vikernes, а Atilla Chisar изпълнява вокалите. Албумът е приет с възторг от феновете и се утвърждава като класически. След издаването му към състава на Mayhem е приобщен и вторият китарист Blackthorn.

Магазинът и лейбълът на Euronymous процъфтяват и последният всеки ден подписва договори с разни млади банди. Бъдещето изглежда розово, но отношенията между Varg и Euronymous постепенно се изострят, за да се превърнат в чиста омраза. Varg завижда на успеха на Mayhem, а от своя страна Euronymous се опасява да не би набиращият сила Burzum да засенчи собствената му група и прави всичко възможно да забави издаването на втория Burzum - "Det Som Engang Var". На 10-и август 1993-а разяреният Vikernes нахлува в дома на Euronymous и пробожда Euronymous около 21 пъти с нож, след което е арестуван и осъден на най-тежката присъда в Норвегия - 21 години затвор. Лидерът на норвежкия ъндърграунд е мъртъв и екстремното общество се разделя на две - в подкрепа на Varg и в подкрепа на загиналия тъмен принц.


Дискография

Албуми (Студийни)
Deathcrush [EP] - (1987)
De Mysteriis Dom Sathanas - (1994)
Wolf's Lair Abyss [EP] - (1997)
Grand Declaration of War - (2000)
Chimera - (2004)

Концертни албуми
Live in Leipzig [Live] - (1993)
Mediolanum Capta Est [Live] - (1999)
Live In Marseille 2000 [Live] - (2001)