Джин

Джиновете са духове, невидими за хората приказни същества в арабската и ислямската митологии.

Известни са в древноарабската митология още от предислямската епоха, когато са приемани за неперсонифицирани божества. Меканците ги считат за родствени на Аллах, поставяйки ги на едно ниво с него. Към тези божества са се обръщали с молби за помощ, като са им принасяни и жертви.

Ислямската традиция ги представя като разумни същества с огнена или водна природа, можещи да приемат всякаква форма. Създадени са от Аллах от бездимен огън. Те могат да изпълняват всякакви желания. Някои от тях вярват в Мохамед, но като цяло джиновете се свързват с дявола (Иблис). Раждат се, растат, женят се помежду си, размножават се и умират подобно на хората. Измежду тях има лоши и добри, вярващи и невярващи, затова на Съдния ден ще бъдат питани – награждавани в Джанна (рая) или наказвани в Джаханнам (ада) също като хората. Мюсюлманската традиция различава три класа джинове: гул, ифрит и силат. Седемдесет и втората сура от Корана се нарича Ал-джинн (Джиновете) и е посветена на тях.

В средновековната мюсюлманска богословска литература има много съчинения, посветени на тези духове. Мюсюлманският средновековен окултизъм се занимава и с проблема за подчиняването на джиновете на човешката воля.

Джиновете са едни от основните персонажи във фолклора на народите, изповядващи ислям.


In Judeo-Christian mythology, the word or concept of jinn as such does not occur in the original Hebrew text of the Bible, but the Arabic word jinn is often used in several old Persian and Arabic translations.

In several verses in those Arabic and Persian translations, the words: Jinn (جن) Jann (الجان) Majnoon (مجنون) and Iblis (ابلیس) are mentioned as translations of familiar spirit or אוב (obe) for Jann and the devil or δαιμόνιον (dahee-mon'-ee-on) for Iblis.

In Van Dyck's Arabic translation of the Bible, these words are mentioned in Lev 19:31, Lev 20:6, 1Sa 28:3, 1Sa 28:9, 1Sa 28:7, 1Ch 10:13, Mat 4:1, Mat 12:22, Luk 4:5, Luk 8:12, Joh 8:44 and other verses as well. Also, in the apocryphal book Testament of Solomon, Solomon describes particular demons whom he enslaved to help build the temple, the questions he put to them about their deeds and how they could be thwarted, and their answers, which provide a kind of self-help manual against demonic activity.

Amongst archaeologists dealing with ancient Middle Eastern cultures, any spirit lesser than angels is often referred to as a jinni, especially when describing stone carvings or other forms of art.

Inscriptions found in Northwestern Arabia seem to indicate the worship of jinn, or at least their tributary status. For instance, an inscription from Beth Fasi'el near Palmyra pays tribute to the "Jinnaye", the "good and rewarding gods".

In the following verse, the Qur’an rejects the worship of jinn and stresses that only God should be worshiped:

"Yet they make the jinn equals with Allah, though Allah did create the jinn; and they falsely, having no knowledge, attribute to Him sons and daughters. Praise and glory be to Him! (for He is) above what they attribute to Him!" (Qur’an 6:101)

Types of jinn include the shayṭān, the ghūl, the marīd, the ‘ifrīt, and the jinn. According to the information in the Arabian Nights, ‘ifrits seem to be the strongest form of jinn, followed by marids, and then the rest of the jinn forms.