Метресата {GaaSaku} +18

Надявам се да ви хареса фикчето ми
Част 1

Месец Август- най- топлият месец от лятото. Звездите блещукаха на небето и се усмихваха на целият свят, а луната осветяваше с пълната си сила и изящност пътищата на остров Сементе. Островът беше красив със своята разнообразна природа и Обграден от всякъде с вода, позволяваща му възмощности за туризъм и наслада на гостите му. Плажовете бяха големи и покрити с мек и ситен пясък, а на дъното на океана свободно щъкаха обитателите на водният свят- различни по вид и цвят рибки, мидички свободно се отваряха и показваха прелестните си перли, а рачетата ходеха по дъното и щракаха с малките си щипки. Живееха в мир, както и хората на земният свят... Горите на острова бяха гъсти, а дърветата зелени. Цветя растяха на всяка поляна и в дворовете на къщите. Красяха и радваха жителите.
Остров Сементе беше независима и свободна държава, която се управляваше от президент и неговите подчинени. Той бе богат на разнообразна история, както и останалите държави, но нека не се отплесваме от нашата история ХД...
На един от плажовете се извисяваше голяма и богато украсена двуетажна къща. Портите й бяха високи и надписани със стари и антични надписи. Къщата бе обградена с ограда, която беше на нивото на портата, а дворът бе наистина прекрасен. Стотици видове цветя сияеха под небесвода и даряваха красота и уют на къщата. Храстите бяха оформени в различни животни и създаваха приятна атмосфера... Отвътре тя беше обзаведена от най- известните и изкусни модератори, които съществуваха по света. Всичката тази красота беше създадена, за да се знае кой живее там. Даруй Гаара- син на най- богатият мъж на острова. Баща му имаше купища фабрики за: елктроника, платове, хранителни стоки; модни къщи, молове, ресторанти, туристически хотели и стотици дребни магазинчета, които служеха за прането на парите му... Гаара беше на около 22 години, с огнено червена коса и небесно сини очи. Лицето му беше бяло и най- прелестното, което човек може да види някога. Тялото му бе стегнато и мускулесто. Плочките по коремът му изпъкваха, а да не говорим за членът му. Нямаше момиче, което да е видяла червенокосия красавец и да не се е влубвала в него. Вярно бе, че възрастта на Гаара позволяваше той да се сгоди и дори ожени, но не беше намерил подходящата. Всички му се лепяха, заради красотата му или най- лошото, заради парите на баща му. Ненавиждаше това и точно поради тази причина си набелязваше момиче и после приспиваше с нея. Нищо повече... Той имаше един- единствен приятел- Учиха Итачи. Бяха израстнали заедно още от деца и никога не си бяха помисляли да се предадат или взаймно наранят...
Учиха Итачи- на същата възрст, като Даруй. С катранено дълга черна коса и също толкова черни, като нощта очи. Учихата не отстъпваше по красота от приятелят си, но и за двамата това не беше проблем, защото омайваха момичетата и после ги вкарваха в леглата си. По цял ден не правеха нищо, а само се шляеха. Нощем пък или се забавляваха с някое излъгано и привлечено от парите им момиче, или стояха на широката тераса, пиеха си алкохола и се наслаждаваха на гледката и бризът, който идваше от океана...
Точно такава беше и тази нощ. Гаара и Итачи седяха на столовете си около една доста голяма и широка маса. Тя беше отрупана с най- скъпите и вкусни делиактеси, салати и най- вече алкохол... Много алкохол... Двамата младежи поглъщаха страшно много количество алкохол и хората се чудеха как издържаха на това. Но най- лошото беше не за тях, а за момичетата, които всеки път, когато се напият водеха в къщата на Гаара и се чукаха с тях... Слушаха тиха и отпускаща душата музика и се наслъждаваха на прекрасното време. Гаара се беше облегнал назад, гледаше океана и вълните, които се блъскаха една в друга, а Итачи се мръщеше на замисленото лице на приятелят си. Мразеше това, защото ставаше наистина скучен, когато се замечтае...
- Стига бе Гаара... За какво толкова мечтаеш в тази страхотна нощ?- измрънка отегчено Учихата, като си надигна чашата с вино и я изпи до дъно. Червенокосия не си отделяше очите от водата, дори и понякой път не мигаше. Мъчителната минута беше минала в мълчание, когато Даруй отговори на вече зададеният му въпрос.
- Питам се, какво ли е да бъдеш обичан, Итачи...- приятелят му си изкриви устните.
- Хъ-ъ-ъ...- неразбирането в него се намести и сам той се чудеше какво му става. Надигна се и стана от столът си. Отиде до червенокосия и си сложи ръката на челото му.
- Да нямаш температура?- тогава я махна.- Какво ти става бе, Гаара? За каква обич говориш? Такова нещо няма по света... Тази дума е измислена от к*рвите, които се опитват да примамят в лапите си богатите...- удари се за гърдите и продължи.- Като нас...- Не последва никаква реакция от страна на Даруй и Чернокосия седна отново на масата си. След известно време собственикът на къщата отново разбули тишината.
- Знам, че няма любов Итачи... Но ми беше чудно, защото, когато гледам по филмите изглежда реално и лесно да се обича някого, а аз не съм изпитвал "Това" никога до сега.- Итачи направо побесня, защото приятелят му вече беше надул до краен предел главата му с глупости, както ги наричаше той.
- Стига бе, човече... За какво сме тук, да ме отегчяваш и да ми пълниш мозъка с глупости ли...? Такъв си досадник.- Изправи се той дръзко и го гледаше с поглед, с какъвто гледаха чумавите хора. Изпсува нещо много тихо и влезе вътре. Запъти се към хладилника, където седеше алкохола. Когато стигна пред него, го отвори и извади бутилка уйски. Затвори вратата и после извади лед. Сложи го в определената за него купичка и отново се върна на масата, където Гаара седеше все така неподвижен. Сложи бутилката на масата и ледът също. Тогава сипа уйски в две чаши и едната я подаде на приятелят си. Едва сега червенокосия красавец си отдели очите от вълните и се усмихна... Естествено... Уйскито му беше любимият твърд алкохол... Хвана чашата и я надигна.
- Наздраве, приятельо... За живота и за всички к*рви, които ще изчукаме през живота си.- каза Гаара.
- Наздраве.- отговори на тоста му Итачи и си чукнаха чашите.- Така те искам, братле.- допълни той и отпи от чашата си. Тъкмо, да я постави на масата, телефонът му презвъня неочаквано. Моментално погледна към приятелят си, който го гледаше с дяволска подигравателна усмивка.
- Държанката, ааа...?- Итачи леко се нацупи и си извади телефона от джоба на панталона си. Набра последният номер и зачака отговор. Не след дълго отсрещната страна му отговори и той започна да говори.
- Ало... Защо ме търсиш по това време?- безразлично попита той, но в същото време беше притеснен, защото никога не беше говорил с нея пред някой друг, камо ли да я покава.
- "Защо ли не иска да я запознае с мен? Да не би да я ревнува и пази от мен... Или пък наи- лошото..."- направи физиономия на отвръщение.- " Да е грозна, като смърта."- каза си на ум Гаара.
- Обеща ми, че тази вечер ще сме заедно, нали...? Къде си, за бога?- чу се тих звучен, но и гневен глас на момиче. Червенокосия си надигна веждата нагоре в знак на раздразнение и протест... Простестираше против тонът й, с който говореше на приятелят му. Нали сам той му беше казал, че няма Любов, а сега позволяваше на някаква си "Пикла", да му повишава тон... Учихата видя реакцията му и си стегна гласът.
- Не те засяга къде съм и не ми дръж сметка, защото знаеш кой комндва, нали...?- и изключи телефона си. Това и чакаше Даруй.
- Май великият мъжкар Учиха се предаде пред някакво си момиче...- засмя се той подигравателно, а приятелят му го гледаше гневно.
- Млъкни бе, мекотело... Досадник.- изсъска той, а Гаара продължи да го предизвиква.
- Защо досега не искаш да ми я покажеш?- веднага беше прекъснат.
- Така.- отговори троснато той и си извърна веднага погледът на другата страна, за да неможе той да му разгадае чувствата.
- Да не би да е дебела, грозна, тъпа...- прекъсна и отново се засмя... Или и трите...- последва още един смях от негова страна, а вътре в Итачи бушуваше и в същото време да тръпне от възбуда, когато си спомни за онези големи и стегнати гърди на неговата метреса. За изумридено зелените й очи, за нежаната й и мека кожа, за апетитните й устни и най- вече за ароматът на кожата й. Как ухаеше на череша... Това направо го подлудяваше и караше членът му да се надървя. Тръпки пробягваха по цялото му тяло, но се опитваше да не го показва.
- Добре... Сега ще я викна да дойде и ще ти затворя надутото его.- засмя се той и отново набра номерът й.
- Ало... Хвани едно такси и му кажи да те докара до къщата на Даруй на плажа...- веднага последва отрицание от нейна страна, която и да беше тя.
- Няма да дойда там... Знаеш защо...- Той си засили ръката и я удари гневно на масата.
- Ще дойдеш и още как... Мразя да ми се противопоставят, така че се обличи предизвикателно и тръгвай, иначе знаеш какво ще има, нали...?- Очите му трептяха от гняв и ако тя беше пред него сигурно щеше да я убие само с поглед...
- Добре.- изсъска тя и затвори телефона. Итачи се свлече на столът си и се опитваше да се успокои, но така и не ставаше.
- "винаги ли го вбесява по този начин"- запита се Гаара с надсмешка. После отпи от уйскито си и отново се загледа във вълните. Чернокосия му приятел пък искаше тя да е там точно в този момент, не да я убие, а точно обратното. Искаше да я изч*ка, както само той умееше. Да захапва зърното й, да смуче клиторчето й и да вкарва членът си надълбоко в плътта й. Колко го обичаше това... Точно затова я държеше и я поддържаше... Но това ще разберете по- нататък ХД... След известно време Гаара си откъсна очите от водата, залепи си надменна усмивка на лицето и запита нагло.
- Ще ми я предостъпиш ли за тази вечер, Итачи?- очите му потрепнаха при мисълта да я дели с някой, но той беше горд.
- Естествено... Защо да не ти позволя... Та тя ми е просто момичето на повикване.- направи си дяволската усмивка и се чукнаха с чашите си.
- Радвам се, че ми позволи братле.- чу се звън на двете порцеланови чаши и меденият смях на двамата безгрижни младежи. Не бяха изминали и пет минути, когато телефонът на Итачи за пореден път звънна. Набра номера и бързо го затвори без да каже и дума. Стана от мястото си и излезе от къщата, а пред портата на къщата Даруй стоеше светло жълто такси и чакаше. Ясно беше, че вътре е метресата на Учиха Итачи- както я наричаше той... Когато той излезе на улицата извади от джоба си дебела пачка с пари и подаде на таксито няколко банкноти от тях. Шофьора се разстърси из таксито, но той се усмихна искренно.
- "Какъв актьор."- помисли си момичето и отвори вратата.
- Рестото е за вас.- каза любезно той.- Благодаря ви, че я докарахте невредима.- усмивката му не изчезваше от лицето, когато се обърна към вече слизащото момиче. Ахна, защото от таксито първо се показа дълъг мраморно бял крак, а после и другият. Тя се изправи и все едно ангел беше се появил пред него. Тя бе облечена в млечно розов потник, който беше изрязан отпред пред гърдите и едва закриваха зърната й; поличката й- тип минижуб беше къса, черна с различни по цвят карета и трудно закриваща сочното й и малко дупенце; обувките черни с високи токчета. Толкова красива беше в тяло, че Итачи и всички останали мъже умираха при видът й. Погледът на Учиха се движеше по нея от долу- нагоре и когато стигна до това ангелско лице, членът му още повече се вдърви и се размърда в черните му дънки.
- С... Сакура.- едва промълви той. Тя се усмихна, защото знаеше каква възбуда предизвиква тя в него.
- Кажи скъпи мой... Да не би малкият Итачко да ме желае.- леко се замся тя, а смехът й беше като на камбанки. Сементе Сакура- момиче на около 19 години, с бяло ангелско лице и сапфирено зелените й очи, караха младият Учиха да я желае още повече, но дали щеше да пробуди това чувство и в Надменния Даруй, това още никой незнаеше. Косата й беше дълга къдрава до кръста, а цветът й бе бонбонено розов. Тя имаше прекрасни форми и добре очертани скули, също така и красива и забележима тръпчинка, която казваше на мъжете " Не съм ли сладка"... Итачи беше унесен също от парфюмът й... Най- скъпият на острова... Естествено, че беше... Нали Сакура бе държанката на синът на сегашният президент и той я издържаше... След няколко минути зяпане от страна на Итачи и от шофьора на таксито, Сакура се подразни и се намръщи.
- Какво толкова гледаш? Да не би за първи път да ме виждаш?- чернокосия се опомни, но онези приятни тръпки не спираха да пробягват по гърбът му, а кръвтта в членът му да се надига.
- Хайде, да влизаме.- подметна глуповато той и придърпа розовокоската към себе си, за да може таксиметровият шофьор да се осъзнае. Когато таксито се отдалечи от тях, Итачи целуна по бузата Сакура, а тя направи леко нацупена физиономия.
- Защо ме извика тук, Итачи? Знаеш, че мразя това семейство... Надути са и са противни...- сопна му се тя, а той се усмихна сатаниснки и заговори.
- Ще правиш това, което ти кажа... Разбра ли скъпа моя, метресо.- тогава хвана с ръката си двете й бузи и те се сбръчкаха. Доближи си лицето и целуна устните й. Тя изстена, а това направо го побърка. Как ли го постигаше тя? Винаги се питаше чернокосия, защото никоя друга на бе успявала да възбуди това чувство в него. Само от един допир до устните й той ставаше, като животно готово да разкъса плячката си. Но никога не беше груб с нея. Докосваше я нежно, а сексът им беше внимателен... Но това не стигаше на розовокоската, защото тя не беше жена само за един. Искаше бурно и здраво ч*кане... Да усеща как влиза в нея надълбоко и как самата тя крещи от тази за нея наслада.... Итачи притика Сакура да влезе първа и когато го направи, затвори вратата и тръгна след нея. Гледаше как задничето й подскачаше и все едно му казваше " Хайде Итачи, направи го". Това беше върхът на възбудата, но лошото беше, че вратата го раздели от желанието му. Сакура прекрачи прага на къщата, в която за първи път идваше, а след нея и нейният покровител. Сабуха си обувките и навлязоха навътре. А на терасата ги чакаше Гаара и гореше от нетърпение да види "метресата" на своя приятел, който така ревностно я пазеше, дори и от него. Внезапно чу как двамата се спряха зад него на вратата, усмихна се и се обърна. Но веднага се вцепени, защото беше видял НЕЯ... Дъщерята на най- омразният човек на целият остров. Лицето му беше объркано и най- вече изплашено, защото тя знаеше как да омае човек само с красотата си, а да не говори за другите неща. Беше умна, красива и най- вече тялото й беше слабо и стегнато. Беше сгрешил за нея и това го караше от вътре още повече да желае края на вечерта, защото щеше да разбере какво, толкова й харесва Итачи. Дали наистина беше толкова гореща и страстна в ч*кането, както говореха богаташите на острова.... Сакура пък от своя страна го гледаше с отвръщение, защото знаеше що за стока е Даруй и какъв е използвач. Как се напивал, примамвал хубавите момичета с парите си и после се възползвал от тях. Дори беше чувала, как една вечер той се напил за пореден път и когато се върнал в къщата си с едно момиче, я насилил, а тя била още девствена и непокътната... Толкова го презираше, защото се бе опитал да изнасили и най- добрата й приятелка, но не успял. За нея той беше чудовище в човешки образ. Животно, което трябва да бъде убито... Цялата нажежена обстановка беше прекъсната от Учиха.
- Хайде, хайде... Стига сте се убивали с поглед, ами дайте да седнем.- Усмихна се той на сконфузната ситуация. Сакура леко си повдигна крайчето на устните и седна на стола до мястото на Итачи. Кръстоса си краката елегантно и запали една от цигарите си- тънки и луксозни. Гаара се извъртя напред, а чернокосия въздъхна облекчено от развитието и се нацеди до момичето си. Тишината отново беше настанала помежду им, но явно така трябваше, защото ако говореха сигурно щеше да стане война... След известно време младият Даруй реши да се заяде с розовокоската, за да разбере дали е слабохарактерна и да я подготви, затова което я чакаше с него ХД.
- Та... Значи сега си метреса, дъще на предателят...- Очите на Сакура потрепериха и веднага станаха гневни.- Така ли вече си изкарваш парите?- не спираше да я провокира той. Розовокоската удари с юмруци по масата, стана, погледна към Итачи и гневно изсъска.
- Затова ли ме викна тук Итачи? Това копеле да ми се подиграва...- Гаара си сбръчка веждите.
- По- полека с обидите държанке, защото мога да те купя, колкото пъти поискам...- на секундата се изправи и я притисна до стената. Хвана й двете ръце с неговите и се вгледа в очите й. Те трепереха от неочакваната ситуация и най- вече от страх. Може би Итачи нямаше да я защити от него, ако се стигне до нещо неприятно за нея... Червенокосия се доближи до ухото й и достатъчно силно каза, за да може дъхът му да стигне до кожата й и връхчето на ухото й.
- Не го ли разбра най- накрая... Когато ние богатите искаме нещо, просто си го вземаме и нищо неможе да ни спре.- тялото й изтръпна.- А ти ми харесваш, метресо...- след като каза тези думи, той си облиза възбудено устните и си спусна езика към врътлето й. Когато стигна до него, внимателно и страстно го прокара по шията й, а тялото й започна да потрепва. Усещаше нежният му език по себе си, а мекият му дъх да гали копринената й кожа... Усещаше, че може би той ще й даде това, което отдавна беше търсила и чакала. Диво, буйно и необуздано чукане. Даруй почувсства слабостта на момичето- да бъдат груби с нея и хвана ръцете й с едната си негова, а другата я плъзна по потничето й. Прокара си пръстите под него и започна да мачка гърдата й силно. Сакура си стискаше очите от болката, която грубиянът й създаваше. Предусещаше какво ще стане, но неможеше да направи нищо. Нямаше дом, нито родители. Нямаше нито пени, за да преживява... Баща й беше оставил само заеми и дългове за наследство и тя се беше принудила да бъде такава каквато е сега. Да позволява на богатите да я обарват с порочните си и омърсени с кръв ръце. Но какво можеше да направи... Лек стон се изплъзна от гърлото й и излезе навън, а това накара членът на Гаара да се втвърди и да я пожелае още повече. Знаеше, че не е покорна, но скоро щеше да се поддаде и да се усмири. Тя беше перфектната жена. Непоколебима, свободна, независима и своенравна... За такава жена всеки богат мъж мечтаеше, но това си имаше и неговите минуси... Итачи гледаше всичко, което се случваше пред него и искаше да стане и да каже на приятелят си да спре. Че това е неговото забавление и няма да я даде на друг, но държеше повече на думата си и на приятелството, отколкото на една к*рва, която може да ч*ка всеки път, когато си пожелае. Затова седеше смирено и мълчаливо, но всъщност членът му така се беше надървил, че всеки момент щеше да избухне. Тази гледка го възбуждаше много... Наследникът на Даруй си спусна ръката този път по коремчето й и я спря на отвора на късата й поличка. Тогава отново се спусна до ухото й и заговори горещо и възбудено.
- И така, метресо... Готова ли си? Знаеш за какво говоря, нали...? Дори и да се дърпаш ще постигна целта си било то с добро или с лошо...- Сакура не вярваше на думите му. Толкова жестоко звучеше той и наистина нямаше да се откаже. Щеше да я има и нищо нямаше да го спре... Ръцете и трепереха от грубият му и същевременно мек дъх по тялото й, а очите й трепереха от грешното желание, което той пораждаше в нея. Погледна го в очите и там виждаше жажда... Жажда да навлезе в плътта й и безкруполно да я ч*ка....
Какво ще стане със Сакура и Гаара ще разберете в следващата част... Очаквайте я скоро при вас...

никак не е зле... само това с обезглавяването леко не беше на място, все пак, това е 21 век, нали така? и защо са настоявали точно Хаджиме да убие президента, при положение, че не е бил професионалист, пък да не говорим за убиец... btw, еротичните моменти са описани много добре, дават ми ясна представа за страстта, която бушува между героите. D:

Хммм... По въпросът ти, защо точно Хаджиме е трябвало да убие президента... Ще разберете в по- нататъщните глави, може би към средата А, сега пускам и следващата част и се надявам да ви хареса

част 3
Изведнъж в тялото на Гаара се появи някакво чувство, което искаше още и копнеещо за болката на розовокоската. Желаеше да се храни с виковете й... Внезапно темпото му се усили, а проникванията му да стават бързи и надълбоко. Сакура усети промяната в червенокосия, а в цялата къща се разнесоха стенанията й. Времето също се промен бързо, като вятърът силно люлееше клоните на дърветата; дъжд се появи и брулеше зловещо по прозорците на богатата къща. Гръмотевици загърмяха с темпото на виковете на Сакура и все едно недоволстваха заедно с нея. Светкавиците светкаха и демонски осветяваха стаята с различни цветове... Лицето и очите на Даруй също се промениха и в тях се четеше жестокост и онази нежност и топлота отпреди малко се бяха изпарили. Тялото му се напрегваше и влагаше повече сили в тласъците на кръста си, за да може да прониква, колкото се може по- навътре. Болката ставаше по- силна и Сакура усещаше мъжеството му. Хвана с двете си ръце белият сатенен чаршаф и започна да вика. Какво ли му ставаше? Защо така изведнъж се бе променил? Задаваше си тя въпроси и беше объркана и не разбираща. А Гаара усещаше в тялото си някакъв демон, който искаше да си отоли жаждата за плът с тази на розовокоската. На лицето му се появи онази унижителна и самодоволна усмивка, която имаше на терасата. Сакура се помъчи да го вразуми и да го накара да спре с грубото чукане.
- Това боли... Моля те, нека спрем замалко...- вплете си ръката в косата му, погледна го изучаващо реакциите и самите му очи. Той се наведе до ухото й, но не спря да се движи грубо в нея.
- Не, метресо... Сега е моментът да те накажа за всичките обидни думи, които каза и за полученият от теб шамар... Ще изпиташ болка, която не си си преставяла, че може да съществува.- засмя се, а дъхът му вледеняващо се сблъска с връхчето на ухото й и тя потрепна от ужас. Какво ли искаше да каже той? Какво ще стане? Паниката също се намести в тялото й и тя започна да се мятка и обръща на всички страни, за да може да си освободи път за бягство. Но Даруй се рагневи от това, че прекъсваше удоволствието му, вдигна си едната ръка и я постави на нейните две. Стисна ги силно, а тя изпищя.
- Пусни ме, проклетнико...- Кръвта на червенокосия закипя, засили си другата ръка и й удари шамар. Едва сега тя застана на място и спря да се съпротивлява. Очите й трептяха от страх, защото той си бе позволил да я удари.
- Проклетник, така ли?- изсъска той и грубо проникна веднъж в нея. Пореден вик излезе от гърлото й и сълзи се стекоха от очите й.- Проклетник ще викаш на мекотелото Итачи, защото аз съм различен от него. Той е внимателен и нежен, но не очаквай, че аз ще съм такъв и ще правя каквото си поискам с теб, разбрали курво...- Тя не можеше да повярва, че Учихата я е оставил в лапите на това животно, което щеше да се гаври с нея по такъв начин. Даруй се надигна, извади си членът отвътре и отново грубо проникна в нея. Тя изстена от болка.
- Попитах те нещо...- извика бясно той, а Сакура едва промълви.
- Да...- замълча и допълни.-... господарю мой...- Това и чакаше червенокосия. Усмихна се за пореден път, извади си мъжеството и заповяда.
- Искам на задна...- тя се ококори и недоволствието й напираше в нея.
- Но...- заекна тя, защото Гаара я гледаше с убийствен поглед и сякаш нишката на търпението му скоро щеше да се скъса.
- Казах нещо!... Искам на задна.- изръмжа той и си вдигна ръката над главата. Беше готов да я удари, ако тя не се подчини. Розовокоската подсмръкна и се надигна леко. Не искаше да отнесе отново шамар от него и да бъде пребита, затова, че иска да се опази. Той стана от нея и зачака. Самодоволната му усмивка не се махаше от лицето му и не даваше дори и признак, че скоро ще се махне. Сакура застана на колене и "господарят" й бе получил неговата "задна". Гаара се приближи до нея, хвана й ханша и си нагласи мъжеството на "отворът й". Тогава с един тласък грубо и болезнено проникна в нея. шумно стенание се разнесе из стаята, а Даруй започна да се движи бързо в нея. Тялото й изтръпваше и Сакура усещаше как всяка част от тялото й започваше да я боли. Проклинаше всеки миг, в който беше стъпала в къщата на това чудовище и затова, че си беше помислила, че Даруй могат да се променят, но уви... С всеки болезнен за нея тласък Гаара заприличваше на звяр, който иска да я разкъса отвътре. Сакура си наведе главата и захапа възглавницата със зъби, за да не може той да чува виковете й и да се наслъждава на болката й. Това подразни червенокосия и реши, че щом тя не иска да вика от това ще я накара да крещи от много по- болезнен начин. Сложи си едната ръка на кръста й и го свлече надолу по процепът й. Когато стигна до дупката на ан*сът й си сви пръстите и остави два. След това отдели слюнка от устата си и тя падна на отворът. Сакура усети това и се вцепени. Какво искаше да направи той с нея? Гаара потърка около дупката й с пръстите си и ги вкара в нея. Розовокоската изпищя изстерично. Арогантните устни на Даруй си повдигнаха крайчетата и той се засмя.
- Май там си все още девтсвена, държанке...- каза с глас, който и подсказваше, че той нямаше да спре и ще иска още от тази толкова голяма болка за нея.
- Недей...- промълви тя с опит да го откаже и да се спаси поне от това, но Даруй това му беше целта. Изсмя се отново и каза.
- Колко си жалка... Итачи на нищо не те е научил.- ехото от смехът му звучеше в стаята и се сливаше със гръмотевиците отвън.- Казах ти и преди, че ще си моя навсякъде, така че...- замълча и си извади едновременно пръстите и мъжеството от нея. Тя потрепна, а Гаара си нагласи членът си на горният й отвор. Протегна си ръката и взе някякво си шишенце, което седеше на нощното шкафче и отвори капаката му. Тогава го наклони и изля течността върху членът си и по кожата на розовокоската. Разтърка си мъжеството с ръка, за да го навлажни. Същото направи и с нея. Тогава го приближи до нея.
- Готова ли си, сладка ми метресо...- Засмя се.- Да ми се отдадеш отзад.- Сакура се помъчи да го вразуми, като се моли за пощада.
- Недей... Моля те, недей.- изплака тя, но сълзите й не трогваха арогантния Даруй.- Ще направя, каквото поискаш, само там неде...- заекна и зениците й се разшириха, защото той вече беше в нея и тя усети пронизваща болка.
- Нееееее.- извика тя и си свлече горната част от тялото на леглото, защото той я придържаше за кръстта и не я пускаше. Цялото му тяло потрепна от топлотата й, а членът му направо щеше да избухне от възбудата, която чувстваше в нея. Даруй започна да движи мъжеството си навътре и да раздира розовокоската.
- Отпусни се, кучко.- заповяда й той. Колкото и да се опитваше да се отпунсе Сакура неможеше, защото болката, която й беше причинил той не позволяваше. Краката й трепереха и я боляха. Започна да й се вие свят, а виковете й не спираха да оглушават къщата. Сълзите й падаха по възглавницата така, както навън валеше дъжд. Подсмръкваше от време на време, но това не й помагаше. Даруй започна да стене от удоволствие и буквално беше на седмото небе. Досега беше го правил с други момичета по този начин, но никоя не беше толкова топла и тясна....

През това време пред къщата извън града спря лъскавият черен ровър на Итачи. Той загаси двигателят и се загледа напред. Имаше някакво странно чувство, но сам не разбираше какво му става. Облегна си ръцете на кормилото и не спираше да гледа в тъмнината.
- "Какво ли правят в момента Сакура и Гаара?"- запита се той и леко се намръщи. Беше гневен на себе си, защото я бе показал на Гаара и му беше позволил да прави с нея, каквото си поиска. Сбръчка вежди, изправи се и излезе от вече отворената врата на скъпата му кола. Затръшна я силно и тръгна към входната врата на домът му. Натисна копчето за заключване на дистанционното- колата му изсвири веднъж и фаровете му присветнаха, което означаваше, че алармата е включена, а ровърът е заключен.
Къщата на президента бе като палат- Висока двуетажна къща с ограда и висока порта, над която имаше мрамор под формата на дъга; веднага сле портата следваше широка и дълга патека, на която имаше червен килим, а около пътеката шареха различни цветя, храсти и дървета...
Итачи натисна копчето на звънеца и веднага се обади плътен и страшен глас.
- Кой е?- Итачи се усмихна.
- Не можеш ли да се усмихнеш поне малко, Козому.- последва звучен смях от страна на Учихата и панически отговор отсреща.
- Вие ли сте, г-н Учиха... Много съжалявам за грубото ми посрещане, но баща ви каза, че тази вечер няма да се прибирате и затова не ви очаквахме.- чернокосия потрепна и си спомни, че се беше обадил на баща си и му казал, че ще спи при Даруй и да не го чакат. Веднага лицето му помръкна и усмивката изчезна от лицето му.
- Така е.- каза леко раздразнено той, докато портата се отваряше. Козому беше техният пазач и той се грижеше за всичко, което се отнасяше до защитата, охраната на семейството и на къщата... Итачи влезе и когато мина покрай охранителната база, както я наричаше самият той, кимна с глава и леко се усмихна. Получи същият поздрав от сивокос мъж с кафеви очи, на около 29 години със здраво и мускулесто тяло. Беше по- висок от Итачи поне с около глава и половина, а лицето му беше бяло и леко страшно. Щом на Итачи му се струваше, че е страшен, как ли изглеждаше Козому в обикновените очи... Когато чернокосия подмина охраната се запъти към дворецът си, защото къщата наистина беше, като дворец и Итачи се чувстваше щастлив в него. Когато стигна до средата на пътеката, се спря и се усмихна. Към него се спуснаха четири огромни санбернара. Козината им беше гъста и дълга. Три от кучетата бяха бяли с различни по цвят петна. Черни, кафеникаво- оранжеви и сиви. Само едно от тях беше черно и имаше едно- единствено бяло петно на лявото си око. Толкова красиви бяха тези животни, но и наистина опасни. Учихата се наведе и когато те стигнаха пред него, му се хвърлиха от радост и той падна върху свежата и зелена трева. Започнаха да го ближат и да си подмяткат опашките. Две от тях обикаляха около него и лаеха другитедве, защото толкова дебели и големи бяха кучетата, че имаше само място за две от тях върху чернокоското. Той не спираше да се смее, защото много обичаше кучетата си. Те бяха неговите пазители и приятели. Сам ги разхождаше- е с малко помощ от дресьорите им, защото нямаше как да ги одържи сам; хранеше ги и играеше с тях.
- Йента, Морой, Дейма, Ал хатал...- извика един мъжки глас. Двете кучета, които ближеха итачи се спряха, надигнаха се и погледнаха назад. На пътеката седеше мъж на около 35 години и си беше скръстил ядосано ръцете пред гърдите. Двете, които бяха настрани и третото изскимтяха, но четвъртото изръмжа силно и си показа зъбите навън. Итачи се усмихна, стана от земята и приклекна до него. Помилва го и каза.
- Спокойно Ал хатал...- черното куче се успокои и облиза лицето на чернокосия Учиха. Отново се засмя и стана.
Йента- беше с бяла козина и с черни петна навсякъде по себе си; Дейма- с бяла козина, като първото, но петната й бяха смесица от кафяво- рижави; Морой- беше също с бяла козина, като женските и със сиви петна, а черното с бялото петно на окото беше Ал Хатал. Той бе най- непослушното и игривото куче от четирите, но и най- опасното. Винаги, когато ставаше въпрос за Итачи, Ал Хатал ставаше, като звяр, който иска да убие всеки негов враг. Никога не слушаше възпитателят им и винаги му създаваше проблеми... Но това е друг въпрос... Младият Учиха погледна към мъжът и се засмя.
- По- поскойно де, Сакой... Държиш се много строго с кучетата.- мъжът изсумтя и се обърна. Тръгна по алеята и извика кучетата. Трите тръгнаха веднага след него, но черното остана до господарят си. Възпитателят им си обърна главата назад и се намръщи щом видя, че Ал Хатал седеше до итачи. Последва още един смях от страна на Учихата. Приклекна, помилва по главата кучето и му каза весело.
- Отивай Ал Хатал... Не се безпокой за мен... Аз съм добре.- Кучето изскимтя и тръгна след трите кучета. Итачи се обърна напред и тръгна към вратата. Когато стигна до нея я отвори и светлините на безбройните лампи озариха лицето му. Той влезе и затвори вратата. Приклекна и си сабу обувките. Тогава навлезе в големият коридор и се запъти към трапезарията. Влезе и завари баща си да вечеря. Облегна се на вратата и заговори спокойно.
- Здравей баща ми.- Мъжът, който седеше на масата си надигна главата и остави лъжицата в купата със супа. Избърса си устните с малката правоъгълна кърпичка, която седеше на коленето му и отговори на поздрава.
- Здравей сине...- Итачи се усмихна и се изправи. тогава отиде до масата и седна на стола срещу баща си.
Учиха Ромуел- сегашният президент на острова и баща на Итачи. Той бе с черна, като синът си къса коса и черни очи. На около 45 години и също толкова красив, като Итачи...
- Гладен ли си?- попита Ромуел синът си. Итачи поклати глава.
- Не... В Даруй ядохме достатъчно.- отговори и се засмя. Тогава лицето на старият Учиха се промени и стана неспокойно.
- А защо си тук, Итачи? Нали щеше да спиш в Гаара... Какво стана?- чернокоското помръкна и усмивката от лицето му веднага се махна. Той стана от столът си, а баща му го гледаше объркано и с недоумение.
- Кажи ми какво е станало?- запита го отново той, а Итачи се спря, потрепна и безизразно му отговори.
- Нищо не стана... Отивам да си лягам. Лека нощ...- излезе от трапезарията и се заизкачва по стълбите към стаята си. Когато стигна до нея, отвори вратата и влезе вътре. Тогава си спомни за Сакура и затръшна силно вратата зад себе си. Ехото й се разснесе из къщата и стигна до ушите на баща му. Повдигна си веждите в неразбиране.
- " Какво ли е станало, че е толкова бесен... Сега няма да го тормозя, но утре сутринта на закуска ще го питам"- помисли си спокойно той и продължи с вечерята си... Итачи се свлече по вратата и падна на земята. Нещо в тялото му беше различно. Усещаше пареща болка в гърдите си и гняв се зараждаше в сърцето му. Той беше със Сакура и кой знае какво правеше с нея... С неговият прелестен ангел... Стисна си ръцете в юмруци и ги удари в пода. Веднага последва гневен вик, който чуха всички прислуги. Повдигна си главата напред и съзря отвореният прозорец. Стана от пода, отиде до прозорецът и седна на него. Загледа се в пронстранството и най- вече в посока към плажът, където бе къщата на Даруй. А на небето блестяха светкавиците и осветяваха зловещо земята и къщите. Гръмотевиците гърмяха, но те бяха единствено над океанът и къщата на приятелят му. Нещо в него му подсказваше, че това не е на добре, но и не смееше да се обади, за да види какво става. Беше предостъпил на Гаара момичето, което харесваше и бе държал само за себе си. Беше я дал на друг да спи с нея и да усеща топлината на тялото й; да целува тези сочни устни и да докосва меката й кожа. Отново гневът се надигна в него и искаше да излезе под формата на вик и не само това... Искаше да удря по всичко, което му се изпречи; да хвърля и най- вече да убива всеки, който я има и се опита да я нарани... Внезапно на вратата се почука и се чу гласът на баща му.
- Добре ли си сине?- Итачи се подразни и отговори.
- Добре съм... Остави ме сам.- гласът му беше висок и с нотка на раздразнение. Баща му отново опита да разбере какво става.
- Но ти...- беше прекъснат от силният и бесен глас на младият Учиха.
- Казах ти да се махаш... Остави ме сам.- не спираше да вика Итачи и ненадейно сълзи се стекоха от очите му. Баща му тръгна и единственото, което се чуваше от него бяха заглъхващите му стъпки. Учихата плачеше от инат и гняв към себе си. Как му се искаше да не се бе обаждал на Сакура и тя да не беше идвала при Гаара. Всичко в него бушуваше и се мразеше за това. Нямаше вече да е негова... Нямаше да е само за него, защото тя бе с приятелят му и му се отдаваше. Изведнъж силен гръм удари земята и в същото време се вряза в океанът. Облаците станаха черни, а луната изобщо не се виждаше, нито звездите. Само мрак и тъмнина бяха заляли светът. Дъждът се усили, но не стигаше до прозорецът на Учихата. Нещо в тялото на итачи му подсказваше, че това не е на добре, затова побърза да си извади телефонът и набра номерът на Сакура. Когато получи сигналът за свободно започна да чака отговор от нея или най- лошото- да чуе гласът на приятелят си...

В стаята Гаара не спираше да прониква надълбоко и грубо в розовокоската. Такава наслада му доставяше тя, че стоновете, който излизаха от него бяха силни и възбуждащи го още повече. Кръвта навлизаше бързо в членът му и той усети, че скоро ще свърши. Забърза темпото си и започна да вика от удоволствие и в същото време да мачка силно гърдите на Сакура. А розовката стискаше възглавницата и плачеше. Плачеше, заради съдбата си, защото беше толкова жестока с нея. Беше я оставила сираче и плащаше с най- високата си цена, заради грешките на баща си в миналото. Търпеше арогантните богаташи, които се гавреха с нея и я унижаваха по най- безмилостният и болезнен за нея начин. Сълзите й се стичаха по бялата и скъпа калъвка на възглавницата, която все едно й се присмиваше и казвайки й, че е едно "нищо". Болката я прорязваше и я караше да се чувства, като нищожество. Нищожество, което Даруй Гаара използваше за играчка, която задоволява най- перверзните му и извратени фантазии... Не след дълго тялото на червенокосия красавец се напрегна, а членът му стана не само широк, ами и неописуемо голям. Това показваше скорошното идване на оргазмът му, затова хвана с двете си ръце таза на Сакура и не променяше бърината на движенията си в нея. Не след дълго напрежението в членът му не издържа и буквално избухна. Но в този момент телефонът на Сакура звънна и тя си отвори очите.
- " Итачи... Итачи, това си ти..."- помисли си тя и потегна с ръка към телефонът си, но неможа да го стигне, защото беше надалеч сложен на нощното шкафче.
- Итачииии.- извика тя едновременно с Гаара, на когото огразмът му връхлетя в нея. Тя си затвори очите и тихо захлипа, а Даруй не спираше да се движи в нея, докато не се изпразни напълно. Направи последен тласък и си извади мъжеството от отвора на анусът й. Капки кръв излязоха от там и паднаха на белият и мек сатенен чаршаф. А, Сакура се свлече на леглото и не спираше да плаче с глас. Даруй погледна кръвта и изсумтя.
- Чистачката ще почисти на сутринта.- Телефонът спря да звъни, а Гаара хвана чаршафът и избърса членът си с него. После отиде до скринът с огледалото и взе дебелият си портофел. Отвори го и извади от него огромна пачка с пари. Погледна ги, после си вдигна погледът към лежащата неподвижно розовокоска и се засмя. Тогава си засили ръката и хвърли парите на леглото по нея.
- Това е наградата ти, че беше послушна курва.- каза с надсмешка той и за пореден път бе се изгаврил с нея и унижил. Тя се надигна и когато видя парите, хвана няколко от тях. Хвърли ги по него и извика гневно през сълзи.
- Проклет да си Даруй Гаара... Дано изгниеш в ада...- отново се разплака и се свлече на леглото, като си зарови главата във възглавницата. Гаара изсумтя.
Да, да знам...- каза той с безразличен глас.- Отивам да се изкъпя и да спя, а ти прави каквото искаш.- Отвори вратата, но се обърна и заповеднически каза.
- На сутринта да те няма, когато се събудя... Ясен ли съм?- Сакура се изправи, хвана вазата, която седеше на шкафчето и я метна по него.
- Майната ти...- извика, но червенокоското видя вазата и когато тя се счупи вратата вече беше затворена. Отново легна на леглото и захлипа. Усещаше режещата болка между краката си и проклинаше целият свят. Проклинаше Итачи и най- вече Гаара. Беше я използвал за забавление по най- безкруполният начин, въпреки че тя не е искала. Беше я накрал да изпита болка, която не е изпитвала досега. Що за чудовище би направило това? Такова, като Даруй...
Гаара влезе в стаята си и затвори вратата. Облегна се на нея и въздъхна доволно. Беше видял метресата на приятелят си, който ревностно пазеше от него; беше я чукал, както той си иска и беше получил най- страхотния оргазъм и удоволствие досега. Но веднага си спомни за вазата. Намръщи се и си сви юмрука.
- " Кучката счупи една от хубавите вази... Но имаше защо..."- засмя се самодоволно той и се запъти към телефонът си, който бе на скринът. Вдигна го и набра номерът на Итачи. Отсреща се вдигна.
- Ало, Даруй... Какво стана? Защо ми се обаждаш?- запита го чернокосият.
- Да ти кажа, че свършихме...- спря и се усмихна, а Итачи направо беснееше вътре в себе си. Гаара беше изчукал неговата принцеса. Кръвта му кипеше, а вените му се показаха от яд.- Да ти призная, наистина е много гореща... Мммм.- облиза си долната устна Гаара, а Итачи не издържа. Но преди това Даруй му каза.
- Дал съм й пари, за да си върви, може през деня да се видите.- веднага беше му зададен въпрос.
- Какво й направи? Наранили я?- запита Учихата, а Гаара се засмя и отговори.
- Спокойно бе братле, само обикновените неща.- отново се засмя, а Итачи се успокои.
- Добре, братле ще се видим по- късно.- каза спокойно чернокосия.
- Окей... Чао.- каза Гаара и затвори.
- Чао- отвърна му Итачи, но чу сигналът за заето. Затвори си телефонът и го хвърли на дивана. Въздъхна облекчено и си свали тениската. После и панталоните и скочи върху леглото си. Сложи си ръцете зад главата и загледа таванът. Не след дълго заспа. Същото направи и Гаара, но преди да си легне се изкъпа...
Само розовокоската беше будна и плачеше. Краката й трепереха, а тялото й още усещаше болката от членът на Гаара. Чувстваше надменната усмивка и унижителният поглед на Даруй. Така си минаваха часовете, а тя плачеше, ли плачеше. Навън започна да става светло и черните облаци ги нямаше вече. Вятърът бе отихнал и изпарил се, а слънцето весело се показваше. Розовокоската стана и седна на леглото. Когато видя кръвта си още повече се разплака.
- Кучи син... Нещастник...- извика тя. Стана и отиде в банята. Изкъпа се и се облече. Тогава си викна такси и си тръгна от къщата, където имаше най- лошите спомени досега....

следва продължение...

Ето и следващата глава на фикчето

Част 4
Жълтото такси се движеше по мокрият асвалт, а вътре в него на задната седалка седеше Сакура с наведена глава. Шофьорът няколко пъти се опитваше да заговори младата и красива девойка, но тя му отговаряше с "да" или "не" и разговорът им приключваше набързо. Лицето й беше посърнало, а очите зачервени от всичките сълзи, които беше изплакала в къщата на Даруй. Всяка секунда мислеше за изминалата нощ и си спомняше моментите и думите на арогантното копеле, което се бе гаврило по най- болезненият за нея начин. Самодоволната му усмивка се появяваше пред очите й и парите, които беше хвърлил по нея, все едно тя бе някакъв боклук. Вярно бе, че тя беше държанката на Учихата, но чак пък такова държание към нея... Беше унижение и гавра с природата й. Сементе Сакура беше интелегентно и умно момиче. Беше прочела много книги и сега учеше в университета, където учеха богатите и разглезени деца. Всички и се подиграваха, заради баща й, но откакто Итачи се бе появил в животът й обидите към нея бяха спрели. Той я защитаваше от всички, но за първи път беше позволил на някой да я нарани... Лекото болезнено усещане отзад не си тръгваше и й припомняше силните викове, раздиращата болка, когато Гаара беше проникнал в нея и смехът му, когато се наслаждаваше на сълзите й. Сакура никога не бе мълчала по този начин, тя беше весела и усмихната. Винаги пускаше майтапи и с нея нямаше скука. Но сега мълчеше и няколко сълзи се спуснаха по лицето й... Не след дълго таксито спря пред посочената улица и розовокоската отвори вратата. Слезе и след себе си затвори вратата. Извади от чантата си пари, но не тези които й бе дал проклетникът Даруй, а тези, които Итачи и бе оставил по- рано вчера през деня. Шофьорът ги взе и тръгна. На улицата остана Сакура сама, а около нея минаваха забързани хора. Обърна се и се заизкачва по стълбите на блокът, където се намираше апартаментът й- подарък от Учихата. Стигна до асансьорът и влез в него. Натисна копчето за шестият етаж и се закачва нагоре по етажите. Гледаше в една точка и блуждаеше. Не беше същата... Вратите се отвориха пред нея и тя излезе. Когато стъпи в коридорът тръгна по него и щом застана пред вратата на апартамента си, разтвори чантата и потърси ключовете към домът си. след няколко секунди ги намери и сложи ключът на ключалката. Завъртя го и отвори вратата. Влезе вътре и я затвори. Огледа се, а обстановката и въздухът, сякаш я задушаваха. Нещо й напомняше за червенокоското...
- Дано изгниеш в ада Даруй Гаара.- тихо промълви тя и се наведе да си събуе обувките. След това навлезе в апартаментът и се запъти право към стаята си. Когато стигна до нея хвана дръжката на вратата и тъкмо да я завърти , зад нея се чу нежен женски глас.
- Добро утро, Сакура.- подрави я приятелски русокосо момиче с усмивка на лицето си. Розовокоската трепна и отговор от неина страна не последва. Момичето си махна усмивката и запита леко притеснено.
- Случило ли се е нещо?- Сакура изтръпна и още повече се скова. Дали беше разбрала? Но как?- Споделете с мен, госпожо.- допълни тя. Сакура се намръщи.
- Остави ме на мира, Арида.- изсъска розовокоската и открехна вратата.- Ако някой ме търси му кажи, че не се чувствам добре... А, ако Итачи дойде му кажи, че ме няма...- направи пауза.- Разбра ли!!!- последното го беше казала, като заповед. Влезе, затръшна силно вратата и я заключи отвътре. Притеснението върху лицето на момичето не се махаше, но нямаше право да се меси, защото беше само прислужничка, докато не й свърши работното време и нищо повече. нещо измърмори и се завърна към работата си. Сакура се подпря назад, а ръцете й бяха зад гърба, подпряни на дървената и добре изрисувана врата на стаята. Апартаментът, който Учихата й бе купил, беше скъп и луксозен. Имаше Две големи спални с богато обзавеждане, баня във всяка една спалня, гардеробно посещение и други приспособения за удобството на млада девойка. Едната стая бе на Сакура, а другата на Арида... Дейтони Арида- бе младо момиче на около 28 години, с бяло и лъчезарно лице, руса коса и тъмно кафеви очи. Родителите й починали, когато е била на 15 години и попечител станал баба й. Тя била пенсионерка и едва се издържали с пенсията, която получавала старата жена, затова Арида решила да си намери работа и да помага на баба си, колкото може. Започвала на едно място, но понеже не била навършила пълнолетие, я гонели след седмица труд и не й плащали. Най- накрая си намира работа, когато младият Учиха купил апартамента на Сакура и подал обява, че търси прислужничка за чистене и готвене. Обадила се на Итачи и когато я одобрил, започнала първият си ден на работа. Когато розовокоската се нанесла, тя и Арида веднага се сприятилили. Започнали да си споделят и когато бабата на русокоската починала, Сакура помолила приятелката си да остане и да живее при нея. Арида с удоволствие приела и от този ден нататък те двете били неразделни... Кухня, всекидневна и огромен коридор... Това бе апартамента- подарък за нея от банковата книжка на Учиха.
Но днес ставаше нещо странно... Сакура беше груба и някак враждебно настроена към Арида. Розовокоската въздъхна тежко и си отлепи ръцете от вратата. Отиде до леглото си и легна на него. Взе една от меките възглавнички, които бяха пръснати по него и я прегърна. Постави си главата на нея и се загледа напред в една точка.
- Съжалявам, Арида. Не трябваше да ти говоря по този начин.- една сълза се стече от очите й и падна на белият чаршаф. Сакура погледна надолу и видя мокрото петно върху чаршафът и тялото й се вцепи. Беше си спомнила за миналата нощ и за гаврата на Даруй с нея. Всички моменти не изчезваха от главата й и я връщаха в онази проклета къща. Несъзнателно сълзите й заизлизаха и падаха по малката и пухкава възглавничка....

Утрото беше навсякъде топло и приятно. Слънцето грееше и се усмихваше, не правеше изключение и къщата На семейство Учиха. Работниците и прислужничките щъкаха наоколо и си вършеха работата. Само пердетата на една стая бяха все още не разгънати. Това бе стаята на Учиха Итачи, който все още спеше спокойно... Внезапно се почука на вратата и Учихата сънено си отвори очите и ги потърка с ръка. Погледна часовникът и се намръщи. Обърна се на другата страна и си затвори очите... Отново се почука, но този път по- настоятелно и това раздразни чернокоското. Моментално си отвори очите и извика ядосано.
- Оставете ме да спя, по дяволите...- хвана часовникът си и го запрати по вратата. Чу се силен шум и пръскането на часовника на хиляди парченца. Болчета, стрелки и други подобни неща западаха по земята, а почукването за пореден път се чу.
- Казах нещо, вие от дума не разбирате ли?- разгневено запита той, но отговор не получаваше. Това наистина прекрачваше границата на търпението му. Стана от леглото и тръгна към вратата. Хвана дръжката й и арогантно отвори. Тялото му замръзна, защото пред него седеше младо и красиво момиче. Кръвта на малдият Учиха се смразяваше с всяка изминала секунда, защото пред себе си виждаше неговата Сакура. Онези изумрудено зелени очи и онова така желано от него лице. Очите му трепнеха от объркване и същевременно от любов. Повдигна си бавно ръката, постави я върху бузата на Сакура и едва мпромълви.
- Сакура... Дошла си при мен.- и нежно се усмихна. Внезапно се чу мек и и объркан глас.
- Моля... Коя е Сакура?- Тялото на Учихата трепна и си затвори очите. Веднага ги отвори и какво да види. Пред него наистина стоеше изправено високо, чернокосо момиче. Погледът му се прикова на очите му- същите зелени и жизнерадостни очи, като на Сакура... Итачи си разстръска главата и когато подгледна отново момичето, наистина беше друга. Не беше неговата Сакура... Неговият ангел... Така си минаваха минутите и никой от двамата не казваше или правеше нещо. Итачи, като попарен гледаше момичето и бе потресан. Какво му ставаше? Защо беше припознал момиче за Сакура, като нямаха нищо общо... Освен очите... Отдръпна се една крачка назад и се подпря на вратата, а момичето направо пламтеше от срам. Тя бе видяла господарят си почти гол- само по боксерки. Това високо и стегнато тяло. Тези очи и лице... Подлудяваха я и я караха да потрепва от възбуда, но... Нямаше право на това и не й беше позволено да си мисли за тези порочни и грешни неща. Но какво трябваше да направи, за да ги махне от главата си и да ги захвърли наделеч от живота си, като той бе толкова запенителен... След известно време чернокосото момиче се изчерви и започна разговорът им.
- Извинете ме, господин Учиха за грубото събуждане от моя страна, но ми бе заповядано от баща ви.- тя се поклони и остана приведена. Итачи се успокои, хвана брадичката й и я надигна нагоре. Момичето се изправи, а той я огледа от горе- до долу.
- Как се казваш?- запита направо Учихата. Лицето й още повече пламна от срам и си извъртя главата на другата страна, като пръстите му се свлекоха от лицето й, а ръката му падна до тялото му.
- Казвам се Марухо Сейрен. Нова съм в тази къща- преди да има време да реагира, Итачи си лепна усмивка на лицето и каза.
- Радвам се да се запознаем, Сейрен.- последва звучен смях от страна на чернокоското.- Хубаво име имаш...- Тя също се усмихна и двамата се засмяха, докато не се чу силният и строг глас на президента Учиха.
- Итачиии.- тялото на момичето се вцепи и панически се отдръпна няколко крачки назад. Бащата на Итачи се славеше сред работниците си, като добър и справедлив шеф, но и също толкова лош и безмилостен. Всички се страхуваха от него и не смееха да пренебрегнат нито едно негово нареждане или задача. В този момент Итачи си сбръчка веждите, защото работниците и всички останали в тази къща го гледаха, като нещо повече от тях, а той не искаше това. Чувстваше се, като обикновен човек и точно поради тази причина бе избрал Сакура за своя метреса. Да й помага с пари, но и да отолява жаждата си за плътта на някое момиче... Но това бе преди. Преди да се влюби в нея и да съжалява, че я е дал на Гаара. Беше му позволил една вечер с момичето, което значеше много за него и да... Мислите му бяха прекъснати от повторното провикване на баща му. Чернокоското изпсува нещо и се обърна към момичето.
- Съжалявам Сейрен, но трябва да се облека и да отида при баща ми.- повдигна недоволно крайчето на горната си устна, но прибави.- Все пак немога да изляза по този начин пред всички, нали...?- посочи с пръст голото си тяло и се засмя. Лицето на Сейрен стана червено, като домат, а Итачи вече беше затворил вратата на стаята си.
- Да, гос... подине.- изрече накъсано тя, защото чувстваше нещо странно в себе си. Капачките на краката й омекваха, а ръцете й трепереха. Какво ли ставаше с нея? Никога досега не се бе чувствала по този начин. Дали Итачи не й беше направил нещо? Не... Просто я беше омагьосал по такъв начин, че ликът му не изчезваше от главата й... Обърна се и започна да слиза по стъпалата. Вдигна си погледът напред и ужасът се появи в очите й. Пред нея седеше със скръстени ръце президента и я гледаше някак сърдито. Когато слезе и от последното стъпало мина покрай него, но тялото й цялото трепереше и се напрягаше само от близостта на неговото, че сърцето й беше готово да се пръсне от напрежение...
- Какво стана?- запита строго старият Учиха. Сейрен Се спря и отговори с треперещ глас.
- Облича се.- кратко, точно и ясно каза тя и отново тръгна, но този път със забързани крачки. Излезе от къщата и се захвана за определената й от иконома работа.
Итачи се спря пред огромното огледало и се загледа в него. Срещу него седеше прелестно създание, лицето на което беше притеснено и гневно. Бесен бе на себе си, че беше оставил съкровището си в лапите на Даруй... Изръмжа нещо и влезе в банята. Излегна се в горещото джакузи и си затвори очите. Остави балончетата да се пръскат по тялото му и да го гъделичкат... Мина се около половин час и Учихата реши, че му е достатъчно- поне за сега. Стана, излезе от джакузите и си наметна една хавлия на кръста си. Излезе от банята и се подсуши. Тогава отиде до гардеробът си и го разтвори. Огледа дрехите си, които бяха добре огладени, прилежно сгънати и прибрани вътре. Намери желаните от него дрехи и ги извади. Тогава го затвори и сложи дрехите си за деня на леглото си. Бял потник- без ръкави, на който пишеше с червени букви-" I`m the devil" и черни дънки. Махна си хавлията и облече потникът и дънките. Когато беше готов излезе от стаята си и отиде точно в градината. Спря пред масата, където седеше и закусваше баща му. Намръщи се и заговори.
- Защо си пратил да ме събудят толкова рано.- сложи си ръката пред устата и се прозя.
- Рано ли, Итачи?- изсмя се Учиха Ромуел.- Та, то е два часът след обяд... На това рано ли му викаш вече?- отново се чу смях от старият Учиха. Чернокоското още повече се намръщи и седна на столът, който беше пред него. Точно преди да си протегне ръката, за да си вземе нещо от отрупаната маса с храна, баща му започна да задава въпроси.
- Какво е станало вчера?- но и той получи въпрос вместо отговор.
- Защо?- президентът беше спокоен.
- Просто питам...- отбеляза мъжът.
- Защо се прибра?- последва още един въпрос.
- Не те засяга...- беше пък отговорът на Итачи. Ромуел си присви очите и се опита да изкопчи информация с още един въпрос.
- Нали бяхте в къщата на Даруй?
- Да...- безразлично и отвеяно отговори чернокоското, защото се беше зазяпал в Сейрен, която пък от своя страна поливаше с един мъркуч цветята и храстите. Чернокосият мъж видя това и си прибилижи столът до този на Итачи. Наведе си главата към него и му прошушна на ухо.
- Харесва ти, нали...?- засмя се дяволито и продължи.- Но никога няма да ти позволя да се ожениш за такава дрипла, като нея.- гласът му сега беше придобил заплашителна и страховита нотка, а Итачи потрепна. Щом говореше така за това мило момиче, какво ли щеше да направи, ако разбере, че синът му бе влюбен в дъщерята на най- омразният мъж на целият остров. Младият Учиха беше сигурен, че едва ли щеше да има възможност да бъде заедно със Сакура, но нямаше да се откаже. Щеше да се бори с всички сили, докато не постигне целта си... Образът на розовокоската отново изникна върху лицето на Сейрен и Итачи си стегна тялото. Мислите за прелестният му ангел бързо минаваха в главата му и го караха да се притеснява за нея. Какво беше това чувство през нощта, което го обземаше и го караше да се проклина сам... Итачи внезапно стана от столът си и се запъти към входната порта. Ромуел го гледаше объркано и не разбираше каква е тази промяна в него. Какво ли ставаше със синът му? Затова извика силно.
- Къде отиваш, Учиха итачи? Не си приключил със закуската си... Върни се обратно.- чернокоското не спираше да върви и да не казва нищо. Президента почервеня от гняв, но нямаше какво да направи, защото синът му вече беше излязъл от къщата и влязъл в скъпият си ровър. Поклати глава и се върна към закуската си... Итачи завъртя ключа на ровърът, а двигателят му изръмжа силно и плашещо. Затръшна вратата и подаде газ. Колата му тръгна да се движи по асвалта, а зелените дървета с бърза скорост се изтрелваха покрай него и все едно нещо ги движеше. Вътре в тялото му нещо го притискаше и го притесняваше. Караше го да диша, все едно се задушава, а сърцето му биеше неравномерно и пулсираше. Трябваше да види своята принцеса, за да се успокои и да е сигурен, че е добре. На тъблото пред него стрелката на скоростомера се движеше и ту отиваше на ниска скорост, ту стигаше над двеста километра в час. Така си минаваха минутите и заедно с тях километрите, а Учихата не се успокояваше. Навлезе в градът и сградите се стрелваха толкова бързо, колкото и дърветата преди няколко минути, но това не притесняваше чернокоското. Не го беше страх от полицаи, защото всички знаеха кой е той и не го спираха за привишена скорост. Донякъде това бе плюс за Учихата, но те се държаха с него, като по- виш от тях, а самият той не се чувстваше по този начин... Не след дълго стигна до блокът, където се намираше апартаментът на розовокоската и завъртя ключа на обратната страна. Ревът на ровърът за секунди изчезна, а Учихата слезе от колата си и я заключи, като натисна копчето на дистанционното си. Влезе в коридорът и се заизкачва нагоре към шестият етаж. Спря се пред вратата на апартаментът й и си сложи ръката на дръжката. Тя потрепна, а очите му бяха не спокойни...
Сакура седеше седнала на леглото си и стискаше силно възглавничката с ръце. Сълзите й падаха по бялата калъфка и образуваха локвичка. Сълзите й бяха от болка, унижение и най- вече заради предателството на Учихата спрямо нея. Ръцете й потрепваха отвреме- навреме, а болката от грубото проникване не си отиваше. Раздираше я, както тогава и усещаше бруталните движения на Даруй. Мразеше го... Проклинаше го и искаше да умре. Да усеща унижението и пронизващата тялото болка. Как ти отнемат достоинството, усмивката да изчезне от радостното ти лице, ужасяващи спомени и мисли да се появяват навсякъде около теб, когато си помислиш за тях. Плачеше и не искаше да вижда никого, нито да говори, с който и да било. Искаше да бъде сама и да се съжалява... Да съжалява прокълнатата си съдба, която й бе оставена от баща й. Съдба, която я караше да бъде играчка на богаташите и да се примирява с всички гадости, които я караха да прави или те самите правеха с нея. Очите й гледаха в една точка и потъваха в бялата стена, сякаш се изгубваше в безкрайноста... Изведнъж се звънна на звънеца и розовокоската се стресна. Заслуша се и чу как Арида отвори вратата. Гласът на Итачи зазвъня и достигна до ушите й. Тялото й се напрегна, сълзите й още повече закапаха от очите й, а кръвтта в нея забушува.

- Здравей, Арида.- усмихна се Учихата и продължи.- Сакура тук ли е?- каза той и се огледа зад гърба й с надеждата, че ще бъде посрещнат от така желаното от него момиче. Русокоската се смути и плахо отговори.
- Няма я, господин Учиха.- Итачи си сбръчка веждите и бързо запита.
- Къде е тогава? Тя никога не излиза без теб.- Извади си телефона и не почака отговор от нейна страна. Намери номерът на розовокоската и тъкмо да го набере из къщата се разнесоха шумове от счупване на предмети. Учихата се ококори, защото това чупене го тревожеше. Погледна към Арида със страшен и плашещ поглед, а тя се вцепени на място. Беше разкрита в лъжа и нявярно щеше да бъде уволнена за това своеволие.
- С теб ще си поговорим по- късно.- изсъска той и се затича към стаята на Сакура, защото шумовете идваха точно от нея. Русокосото момиче седеше на вратата и гледаше изплашена. Какво ли имаше да говори той с нея? Дали щеше да я уволни, заради лъжата й? Когато стигна до вратата на стаята й, хвана дръжката и се опита да я завърти, но вратата беше отдавна заключена. Тогава потропа веднъж на вратата и заговори.
- Сакура... Какво става, Сакура?- отвътре не се чу отговор, а вместо това ново трошене.
Розовокоската хвана нощната лампа, която седеше на шкафчето й и я запрати към вратата. Лампата се сблъска с нея и се пръсна на парченца. Отново се чу гласът на Учихата, но този път беше притеснен.
- Добре ли си? Отключи ми и ме пусни вътре... Моля те.- при тези думи Сакура направо побесня. Хвана една от вазите с цветя, които бяха в стаята й и мощно я хвърли към огледалото. То се пръсна на хляди парченца и те западаха по земята. Пръстта от вазата също ги следваше и ги покриваше, а цветята падаха на малки късчета. Сълзите на Сакура не спираха да капят от нея и да се спускат по разгневеното й лице. Мразеше целият свят, особенно този човек, който сега и се молеше да отвори и да я види със сълзи на очите. Дали можеше да си представи, какво й бе причинил миналата нощ? Имаше ли си на идея колко много я е боляло и е била наранена... Не, нямаше и никога нямаше да има, защото това бяха богатите... Безсърдечни животни, на които не им ли се угоди на капризите те стъпкваха, като най- мръсният боклук... Итачи не спираше да тропа по вратата и да се опитва да я вразуми, но това така и не ставаше.
- Какво е станало? Какъв е проблемът?- за пореден път запита чернокоското, а Сакура си обърна главата и погледна към шкафът си до леглото. На него имаше празна стъклена чаша. Протегна си ръката и я взе. Повдигна я на горе и се вгледа в нея. Толкова красива и крехка бе тя...
- Ти си ми проблемът... Махай се.- извика силно тя и в този момент й се зави свят. Залитна, но се подпря на шкафът до нея. Тогава си свлече безсилното тяло надолу и се сгрумоли на пода. Чашата, която все още седеше в ръцете й се удари в твърдата земя и също се пръсна на парчета. Стъкълцата задрънчаха навсякъде, а от ръцете на Сакура се стече алено червена кръв и запада по стъклата. Извика от болката, която усещаше от ръцете си, но така и не съзнаваше в този момент, кое й причинява болезненото усещане. Итачи не издържа и започна да блъска по вратата с крак и да беснее. След около десет удара от негова страна вратата се изкърти и падна на земята пред него. Учихата побърза да влезе, но когато го направи се вцепи на място, а зениците му се разшириха от ужасяващата гледка, която представляваше стаята й. Веднага си сведе погледът към пода и още повече се паникьоса и ужаси. Там седеше Сакура, а от ръцете й кръвтта падаше по земята и се смесваше с капките сълзи, който падаха от нея. По- потресаваща гледка не бе виждал до сега. Какво ли й се бе случило? Какво я е накарало да потроши цялата стая? Питаше се той на ум.
- Са... кура...- едва промълви той, а розовокоската си надигна нагоре главата, погледна го в черните му, като въглен очи. От нейните се стекоха поредните сълзи, стана, нахвърли се върху него и започна да го бие в гърдите с юмруците си.
- Мразя те... Мразя те, Учиха Итачи... Но най- много мразя това копеле Даруй. Защо не ме оставиш на мира и най- накрая да си идеш от животът ми? Ти си виновен... За всичко... Проклет бъди.- викаше тя и плачеше с глас. Капките сълзи падаха по голата му кожа на рамото и създаваха тръпки по нея. Учихата не разбираше какво точно се е случило и за каква вина говореше тя. Истерията още повече облада тялото на момичето и отново започна да вика.
- Върви си... Отиди при скъпоценният си приятел и ме остави... Дори и да умирам от глад не искам да те виждам никога повече... Ненавиждам те... Мразя те...- Тогава Итачи я хвана за раменете и я разтресе няколко пъти.
- Осъзнай се, Сакура? Какво ти става?- розовокоската започна да се дърпа и да крещи, все едно някой искаше да я убие. Итачи си повдигна ръката и й зашлеви плесница. Сакура застана на място, а зениците й се разшириха. Беше я ударил, така както го бе направил и Гаара през нощта. Вгледа се в очите му и отново се разплака. Тялото й се отпусна и се свлече по него. Линии от кръв се отличаваха по потникът му и по бялата му кожа. Учихата веднага я хвана за ръцете и я повдигна. Сложи ги около вратът си и ги кръстоса. Несъзнателно ги стисна и Сакура извика и в същото време изхлипа. Притисна я силно до себе си и започна да я милва по косата нежно.
- Кажи ми какво е станало?- заговори с мил и нежен глас. Тя не преставаше да прихлипва и да подсмърча. Усещаше стъкълцата да се забиват надълбоко под кожата й.
- Итачи... Той... Той...- едва мълвеше тя и плачеше. В този момент тялото й се отпусна напълно и се свлече надолу. Учихата се помъчи да я задържи, но неможа. Погледна към очите й и видя, че са затворени, а дишането й го нямаше. Уплахата и паниката се намърдаха в тялото му. Какво ставаше? Моментално си сложи двата пръстта на гърлото й, за да чуе пусът й, но нямаше такъв. Вдигна я на ръце и я положи на леглото й.
- Аридааа.- извика силно Учихата, като не отделяше очите си от лицето на розовокоската. На секундата русокосото момиче се появи и ужас я обзе от стаята.
- Да, господин Учиха.- застана до леглото и панически оглеждаше тялото на господарката и приятелката си.
- Моментално извикай доктор Керамондо.- тя кимна с глава и излезе толкова бързо от стаята, че никой нямаше да може да я забележе. Итачи хвана ръката на розовокоската и я целуна. Кръвтта й се стече по неговата и се разнесе навсякъде. Алено червената кръв се напояваше по кожата му и засъхваше. Това беше кръвтта на едно момиче, изпаданало в мъка и отчаяние...
- Обещавам, Сакура... Обещавам ти, че Гаара ще си плати затова, което ти е сторил.- Отново целуна ръката й, след това я пусна и стана. В погледът му се изписваше решителност, гняв и най- вече омраза. Обърна се и на бегом излезе от стаята и профуча покрай, връщащата се Арида.
- Госпо...- заекна, защото той вече беше излязал от апартамента.- ...дин Учиха.- допълни тя, влезе в стаята на Сакура и седна на леглото до тялото й.
Чернокоското излезе от входа на блокът и моментално отключи ровърът си. Отвори забързано вратата и когато влезе я затръшна мощно. Вкара ключа и го завъртя, като веднага натисна педала за газта и завъртя волана на 360 градуса. Двигателят изръмжа, а гумите изпищяха отврътителен звук. Колата се завъртя и тръгна да се движи по асвалта. Вътре в него всичко бушуваше и кипеше. Нервите му се сгъваха и едва ги удържаше да не изригнат. Искаше да смачка всички, да пали, да убива. Започна да вика и да удря по кормилото, защото това бе единственият му удушник да си изкара невите и гневът. Стрелката на километражът минаваше 300 килемотре в час, а Итачи не спираше да натиска газта и да вика. Какво й беше направил той? Щеше да го убие... Тя беше негова. Неговата ппринцеса... Неговият паднал от небето ангел, който внасяше светлина и радост в животът му с веселото си лице и жизнерадостните си очи, но сега... Сега тях ги нямаше. Лицето й беше посърнало, а очите зачервени и пълни със сълзи. Излезе от градът и стигна до плажът. Когато най- накрая стигна пред къщата на Даруй Гаара, спря двигателят и се загледа напред. Вените му изпъкваха и посиняваха зловещо. Очите му гледаха с омраза и копнеещи за отмъщение, а ръцете си търкаше в кормилото и силно го стискаше. Дяволите му се появяваха на бял свят и скоро щяха да се нахранят с гневът му.
- Ще си платиш, Гаара.- закани се още веднъж чернокоското и отвори вратата. Когато излезе за пореден път я засили и затръшна. Обърна се и тръгна с бързи и неравномерни крачки към домът на най- добрият си приятел...

Следва продължение...
Какво ще стане след това ще разберете в следващата част... Така че я очаквайте скоро.

Мисля че ще е по добре главите да са по-къси.. или да започваш с по-къси за да грабнеш първо вниманието на читателите, защото когато някой види километрична глава ще си каже ест: "Аа вз, аз това няма да го чета, мързи ме.". Второто което е.. Като прочета името на Сакура и ми иде да си върна храната и собственоволно да се метна в най-близката канавка хд Но за това му се вика "фик" ест, така че ако изключим тези фактори мисля че пишеш добре и увлекателно.

Така... Нека поясня, че този фик беше замислен да бъде oneshot, но понеже е ГааСаку, нямаше как да бъде в една глава. После ми дойдоха идеите за главите и стана по- дълго, но само едно мога да кажа, че фикът ми има още глави и съм стигнала до 16 част, но до края на сюжета има доста още глави и мисля, че ще ви харесат, но ако са кратки главите ше бъдат без описания и без развитие ;) е, надявам се да ви хареса изцяло фикът ми Пък и в който форум съм пускала Метресата се е харесвала и е грабвала вниманието на потребителите, независимо дали са дълги главите или не :P мерси все пак за коментарите

Следващата част

част 6 глава 1

Итачи седеше пред вратата и мислите му бяха заети с розовокоската, а тялото му се напрягаше и трепнеше. Как му се искаше да я целуне по устните; да чувтва мъжетвото си вътре в нея. Как тихо изстенва името му и си прокарва ръцете по коата му. За нежната й кожа и за гърдите... Мислите му бяха прекъснати от отварянето на вратата. Чернокоското леко се изплаши, но се опита да остане безразличен, доколкото му позволяваше момента.
- добро утро, г-н Учиха.- чу се гласът на Арида.
- Добро утро.- отвърна на поздравът й той и погледна зад нея, като очакваше вече възстановилата се Сакура. Русокоската видя реакцията му и се усмихна.
- Тя е в стаята си.- засмя се тихо и отвори широко вратата. Учихата влезе и се сабу. Тогава се запъти към стаята й и когато отвори вратата, видя съкровището си сладко да спи. Устните й бяха леко разтворени, а тялото й отпунато... Усмихна се и седна на леглото до нея. Гледаше я с обич и нежност. Вдигна си ръката и отмести кичура коса, който се беше пуснал по лицето й. Внезапно възбуждащи тръпки пробягаха по него и го накараха да настръхне. Лекият и топъл дъх на розовокоската го галеше по кожата и кръвтта запулсира във вените му. Гледаше я, колко красива и невинна бе тя, как добротата извираше от душата й и зареждаше всеки човек с щастие и желание за живот. Винаги, когато усмивката й галеше лицето на Учихата, той сякаш беше на седмото небе... Внезапно Сакура се размърда и изскимтя тихо. Устните й, този път се събраха и от тях заизлизаха още такива звуци. Учиха с едно бързо движение стана от леглото и се паникьоса. Нали бяха спрели кошмарите й? Какво се бе случило? Питаше се той, а Сакура сякаш усещаше аромата на мъжката плът до себе си; обаянието и сладникавият мирис на скъпият мъжки пърфюм. Всичко това й напомняше за онази нощ... За нощта, в която беше изпитала най- ужасната и пронизваща болка през живота си. За копелето, което я бе накарал да плаче и се налаждаваше на сълзите й; за животното, което се беше гаврил с нея и правил каквото поиска с тялото й. Спомените, виковете и моментите, в които Гаара проникваше в нея се изстрелваха пред очите й и въображението ги превръщаше в смразяващи сънища.
- Итачи... Итачи...- няколко вика се отделиха от гърлото й и се разнесоха из цялата стая. Чернокоското се скова от това и незнаеше какво да направи. Тя викаше за помощ... Викаше го, за да предотврати гаврата и унижението с нея.
- Итачиии...- още викове последваха, но тези бяха по- силни от предишните. Паниката в очите му ставаше по- голяма, а безсилието и объркването го завладяваха. Нямаше сили да я гледа как се измъчва и страда.... Нямаше сили и тогава, за да се изправи пред Даруй и да му откаже. Да разкрие чувствата си и да превърне тази прелестна богиня в щатлива и обичана жена.... Но сега беше различно. Беше решил, че ще я защитава от всеки, нямаше да позволи лицето й да е посърнало, а очите зачервени... Събра кураж, стегна си тялото и хвана здраво розовокоската. Прегърна я силно и заговори.
- Събуди се, Сакура. Това е просто сън... Аз съм тук и няма от какво да се страхуваш.- започна да я милва по косата и да я успокоява. Тялото й се отпусна и се свлече в прегръдката му. Бавно отвори сънените си очи и се огледа. Все едно търсеше нещо- търсеше спасението. Вдигна си погледът и когато видя черните, като смъртта очи на Итачи се ужаси. Очите й потрепваха, в тях се появиха капки сълзи и напираха да излязат. Да западат по белият чаршаф и да се смесят с него. Учихата се смути от реакцията й, но след около минутка се наведе и я целуна по челото. Устните му нежно докоснаха кожата й и вляха увереност, сили и най- вече любов в тялото й. Вдигна си главата и се усмихна, защото бе видял изненаданото лице на своят ангел. Искаше да го удари, да му зададе толкова много въпроси, да вика и проклина. Но сякаш тази целувка беше погубила всяко едно зло чувство в нея, беше показал своето разкаяние за постъпката си. Но дали Сакура трябваше да приеме всичко това? Щеше ли да му прости така лесно предателството? Какво трябваше да направи в този момент? Беше объркана и изгубена. Нямаше си никого... Нямаше кой да я защитава и закриля от светът на богатите. От този свят, в който имаш ли много пари можеш и постигаш всичко. С тях можеш да купиш коли, къщи, приятели и най- вече любов. Можеш също да купиш плътта на някого и да я ползваш за собствено забавление и удоволствие...
- З...- заекна и се задъха.- Защо си дошъл, Итачи?- запита го, като се вгледа отново в очите му. Те показваха всичко. Емоциите и най- вече чувствата му. Той си наведе главата надолу, за да не може да види тъгата му и заговори.
- Съжалявам, Сакура...- направи кратка пауза, а розовокоската се ококори.- Ще можеш ли да ми простиш? Не.... Прости ми грешката и егоизма... Трябва да ми простиш, защото не мога да си представя живота без теб и...- прекъсна го тя, като си сложи пръстта на устните му. Никога не си бе представяла, че ще чуе от Учихата точно тези думи и че ще я моли за прошка. За първи път се беше снижил на нивото на простоватият човек и тази промяна в него й харесваше. Да... Правилно... В тялото на Сакура се бяха родили и живееха най- различни и смесени чувства. Харесваше Учихата, защото наистина беше сексапилен и много красив. Характерът му отначало беше арогантен, но с времето се бе научил да се въздържа от избухвания и обиди. Сега беше по- мил, мек и най- вече нежен към нея. Беше вложила доста труд, за да го промени, но онази нощ. Онзи момент, в който я бе извикал в къщата на Даруй и се беше държал с нея, като "куче". Защо го бе направил? Винаги, когато се събираше с Гаара ставаше предишното безчувствено и грубо копеле, което беше преди и приличаше досущ на червенокоското. Мразеше го точно за това- за внезапната промяна, която сякаш я пробождаше в сърцето с нож.... Итачи си смъкна ръката надолу към джобът си и я пъхна в него. Напипа кутийката и когато я хвана, я сви в юмрукът си. Извади го от джоба си и го сложи пред очите на розовокоската. Тя се смути, защото не знаеше какво има и защо Итачи й показваше юмрук. Какво ли беше намислил?
Учихата се усмихна широко. Отдръпна се от нея и стана от леглото. Приклекна, вдигна си юмрукът и го разтвори. Пред Сакура се показа малка златна кутийка върху, която имаше червена панделка. Розовокоската ахна и остана без дъх. Какво беше това? Наистина ли бе същото нещо, което си мислеше тя? В очите й заиграха радостни искрици, а сърчицето й беше готово да изскочи от напрежение и щастие... Итачи сложи двата си пръстта върху капачето и бавно го разтвори, за да може розовокоската да види великолепният пръстен, който сияеше от светлината.
- Сементе Сакура...- направи пауза и продължи.- Ще се омъжиш ли за мен?- в този момент Сакура се чувстваше най- щастлива и дори беше забравила сънищата си, страховете и болката.
- Аз...- заекна тя, защото сякаш бучка се беше заместила в гърлото й. Такава изненада и шок не беше очаквала. Учиха Итачи- синът на президента, искаше да се ожени за нея, а не за някое почтенно момиче...- Ти наистина ли искаш да се омъжа за теб, Итачи?- запита объркано розовокоската. Чу се звънкият смях на чернокоското и след малко той пое ръката й. Извади леко пръстенът, сложи го на лявата й ръка и после я целуна нежно. Сакура беше на седмото небе от щастие. Щеше да стане госпожа Учиха... Мечтата на всяко момиче, което живееше на острова. Да бъдеш част от семейство Учиха беше чест, защото щеше да имаш всичко. Пари, удобства и най- вече щеше да бъдеш уважаван от всеки човек. Сакура искаше да постигне много... Искаше да накара хората да прекратят обидите към нея и починалият й баща. Да започнат да я уважават и възприемат, като една от тях, а не, като прокажена... Розовокоската се усмихна и надигна нагоре ръката си. От светлината, която прмеминаваше през стъклата на прозорецът, пръстена заблестя в различни цветове. Самият пръстен беше от жълто злато с много малки диамантчета, а от горе на него имаше три диаманта с различни цветове. Големината им беше еднаква, цветовете им бяха- син, зелен и червен. Червеният диамант беше посредата, зеленият- отлявата страна, а синият- от дясната... Смехът на Итачи отново се чу.
- Има три диаманта, защото те символизират различните чувства от любовта ми към теб, Сакура...- Зениците й се разшириха и си повдигна крайчетата на устните в усмивка.- Синият, е като небето- искареността на чувствата ми; зеленият, като зеленината по света- невинността на любовта ми към теб; а червеният, е като кръвтта- кръвтта, която ще пролея, за да те защитя, независимо от кого и дали ще умра...- розовокоската бързо се изправи и се хвърли върху Учихата. Прегърна го и захлипа. Плачеше, защото беше радостна. Никой до сега не бе правил нещо такова за нея. Не бяха и подарявали дори малък подарък, камо ли такова прелестно и красиво нещо, създадено от ръцете на човек... Итачи я прегърна и силно я притисна до себе си. Започна да я милва по косата и не спираше да се усмихва. Не само Сакура беше щастлива, а ми и той. Щеше да бъде за цял живот с момичето, което най- много обича и желае на този свят. Онази нерешителност я нямаше вече в него, а на нейно място беше навлязло уещането да не се предава и да не се двоуми. Да я пази от враговете им и да не позволява да страда... Внезапно Учихата се приближи до ухото й и едва прошепна.
- Време е, любима моя, да те покажем на целият свят.- розовокоската изтръпна от думите му, но не само от тях. Дъхът му я бе погалил по връхчето на ухото й и това я възбуждаше. Повдигна си главата и се вгледа в очите му.
- Как така да ме види света? За какво говориш, Итачи?- попита го объркана тя.
- Означава, че дойде моментът, в който всички ще разберат кого обичам и че има кой да ме укротява...- засмя се, а смехът му закънтя из стаята. Сакура само се усмихна.
- Естествено, че има. Иначе досега да си преспал с всички момичета.- сега ролите им се бяха разминили. Сакура се смееше, а той се бе нацупил.
- Какво лошо има в това и защо се смееш, не мога да разбера?- леко намръщено каза Учихата и зачака отговор и реакция от нейна страна. А, усмивката на Сакура не изчезваше от лицето й.
- Няма лошо, скъпи мой...- винаги така му викаше тя, когато е щастлива или е доволна от чукането, което са правили...- Но помни... Отднес нататък си само мой и да не си си помислял за никоя друга.- каза с предизвикателен глас розовокоската и отново се засмя.
- Разбира се, че ти си единствената. Не ми трябва никоя друга, щом имам теб.- отговори пък той на нейното предизвикателство. Наведе се и я целуна по устните. Така бяха скрепили годежът си, но не напълно... Е, поне скоро щяха да го направят ХД... След като си отдели устните от нейните, я отдръпна бавно от тялото си и веднага я хвана за ръката. Усмихна й се и двамата излязоха от апартамента й. Всички хора ги гледаха невярващо. Синът на президента и дъщерята на предадетелят вървяха с хванати ръце, смееха се, приказваха си и се целуваха. така си минаваха часовете, а двамата влюбени така и не го забелязваха, защото бяха заети с любовта си. Ходеха по магазините, парковете и по улиците. Гонеха се, Итачи я гъделичкаше, правеха всичко, което правят и останалите двойки, които се обичат. Края на вечерта го прекараха в най- луксозният и скъп ресторант....


В същото време пък Даруй Гаара седеше сам на сепарето за ВИП гостите в най- хубавата дискотека в градът- "Червеният дявол". Пиеше си уискито и наблюдаваше с интерес момичетата, които за него бяха просто едни кукли на конци. Едни от тях си шушукаха нещо и гледаха към него, а други пък танцуваха близо до сепарето му и се опитваха да му привлекат вниманието. Но за жалост нито една не грабваше интересът на червенокоското. За него те бяха поредните курви, опитващи се да спечелят пари от богаташите и точно затова се въртяха около хората, които имаха огромно богатство... Басовете на тонколоните се забиваха, като ками в стените и ги тресяха. Безброй различните светлинки на малките лампички се движеха на всички страни и заслепяваха гостите на дискотеката. Песните свършваха и почваха други с по- бърз ритъм. Момичетата си въртяха възбуждащо телата, а на Даруй му беше скучно. Откакто се бяха скарали с Итачи, той се шляеше из улиците и заведенията с бандите, които всеки богаташ поддържаше, за да има защита и полза от тях... Изведнъж през входната врата влязоха две момичета- облечени предизвикателно, със слаби тела и красиви лица. Веднага вниманието на Гаара беше привлечено от тях и той ги проследи с поглед. Те седнаха на едно от сепаретата за двама човека и си извадиха цигарите. Поставиха ги на масичката и започнаха да чакат сервитьорът. Не след дълго едно младо момиче отиде при тях и те си дадоха поръчката. Започнаха да си говорят нещо, поне по устните им Гаара беше разбрал за разговорът им. Сервитьорката отново отиде до масата им и остави питиетата, които си бяха поръчали двете красавици... Една и съща беше обстановката в "Червеният дявол", а червенокоското не спираше да следи всяко движение на момичетата. Беше си харесал една от тях, защото двете ставаха и танцуваха. Телата им се движеха перфектно в синфрон с музиката, а сексапилността, която излъчваха побъркваше до полуда младият Даруй. Гаара не издържа и повика сервитьорката. Тя веднага се яви пред него и запита с мил глас.
- Какво ще обичате, г-н Даруй.- червенокоското се вгледа зад нея и запита любопитно.
- Кои са момичетата на 15- то сепаре.- тя се обърна и се огледа, за да види, за кои момичета става въпрос. След като ги разпозна, се обърна и отговори.
- Едното идва редовно в дискотеката, но другото за първи път я виждам.- веднага последва друг въпрос.
- А, какъв алкохол пият?- и не почака за отговорът си.
- По- ниската пие уиски, а другата- мартини.- Гаара си присви очите и самодоволната усмивка се появи на лицето му.
- Занеси им по едно питие и им кажи, че е почерпка от мен.- направи пауза.- Ясен ли съм!!!- зловещо каза той, а момичето изтръпна. Кимна с глава и набързо изчезна от погледът на богаташът. Червенокоското се излегна върху сепарето, разпери си ръцете и се загледа в момичетата. След малко сервитьорката се появи при тях и остави две чаши на масата им пълни с алкохола, който пиеха те. Обръна се към сепарето на Гаара, а с нея и двете момичета. Тя го посочи с пръст и каза.
- Тези питие са от Даруй Гаара. Приемете ги, като поздрав и запознаство с него.- те се усмихнаха и се върнаха към заниманието си- да се кикотят и да се радват, че са привлекли погледите на богатият наследник на семейство Даруй... Мина се време и червенокоското се реши да атакува жертвите си и която се навиеше да му върже щеше да й подари страхотна нощ. Стана от сепарето си и се запъти към тях. Едното момиче го фокусира с бялото на очите си и веднага се наведи надолу. Братовчедка й не разбираше какво прави, затова я запита.
- Какво ти става, Ларидия? Защо се държиш странно?- момичето отговори.
- Даруй Гаара идва към масата ни.- Нарин- така се казваше братовчедката на Ларидия, се обърна и се убеди в истинността на думите й.
- Наистина идва...- заекна, защото усети пърфюмът на чернокоското.
- Добър вечер, дами.- поздрави учтиво Гаара и сложи маската на джентълмен.....

ще пускаш ли още??? Фиковете ти са адски яки и си запулвам времето добре с тях! Супер си

СУПЕР СИ!! е ако не си хванала книгата на прощапулника си ще...ще абе не знам кво ще направя ама главите ти са яки с добри описания на всичко!!! Все едно аз съм там!!

о моля те пусни следващата глава защото не знам ко да прая.... супер яко е

моля те качвай го повече...в другия форум не мога да влезна защото всеки ден го променят плс тва е мега якооооо