SasuNaru yaoi

Такам. Това наистина не знам как успя тъпия ми малък мозък да го измисл, но ми стана интересно и забавно да пиша и реших. Това си е доста глупаво но ми харесва. Мое творение си е. Това е SasuNaru yaoi фик. Дано ви хареса. Enjoy!

Увод
Той спеше. Тихото му и спокойно лице бе толкова красиво и младо,а русата му коса леко го закриваше. Вече беше 09:00 ч. сутринта. Саске тъкмо се разбуди и се стресна. Той изобщо не помнеше как се е озовал до Наруто.
-Еи... глупаче, събуди се!
-Ммм... още пет минутки.
-Наруто! Стани веднага!
-Оф, Саске! Ти си жив ад.
-Ти какво?!
-Нищо, нищо.
-Ти да не би да... знаеше?
-За това че си тук ли?
-Да!
-Ами нали снощи аз те убедих да останеш...



1 Глава "Спомени"
Спомените все още бяха като живи. "Никой не искаше да ме послуша и Цунаде не ме пускаше да отида там. Всички смятат че съм слаб."
-Наруто!-Сакура го викаше.
-Идвам.-каза отегчено и отиде до вратата, отвори я и Сакура сложи тъжно рука на рамото на му казвайки тихо:
-Цунаде-сама те търси. Аз имам работа. Извинявай!
-Добре, отивам.-тя си тръгна и той отиде в кулата на Цунаде. Тя го погледна тъжни и сериозно и го извика при нея. Наруто отиде до бюрото й.
-Търсихте ме.
-Да. Имам лоши новини.
-Няма по-лошо от това което е сега. Продавам апартамента си.
-А къде ще живееш?
-Едно място... Само там съм желан.
-Къде?
-Стария дом на Саске. Там имам много хубави спомени.
-Съжалявам! Няма да може.
-Това си е мое решение.
-Къщата е стара и ненужна. Отиди и вземи каквто искаш от там. За жалост трябва да я разрушат.
-НЕ! НЯМА! НИКОГА! НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ! Ако я разушат има две възможности. Или ще съм там и ще бъда заровен с нея, а ако ме няма... Тогава или отивам при Саске и Оручимару или при Акацки!-при мисълта да отиде при Оручимару или Акацки я побиха тръпки.
-Посмейте да я докоснете и няма да ме видите никога повече. Ще оставя Кюби да разруши селото!
-Добре, добре. Ти печелиш войната.
-Не. Аз печеля само това което искам. Този дом вече е мой. Там има само любов и щастие, независимо от ужасното му минало. Аз се прибирам. И обещавам, не КЪЛНА СЕ ще го върна. Третия веднъж ми показа нещо което ти не използваш...
-Кое?
-Вълшебната кристална топка.
-Тя не ми трябва.
-Ще ми я дадеш ли?
-Добре. Ето.
-Благодаря.
-Знаеш ли как да я използваш?
-Да.Третия Хокаге ме бе научил как действа. Колкото повече чакра толкова повече въможности.
-Да. Вярно е.
-Е аз имам много работа за вършене. Трябва да изчистя целия апартамент.
-Ама ти не се бъзикаш? Наистина ли ще го направиш?
-Абсолютно сериозен съм.
-Наруто, Наруто. Ти май нещо си вдигнал температура.
-Не.
-Ами тогава защо си се вманиачил в Саске? Саске това, Саске онова, Саске така, Саске иначе...
-Престани! Не разбираш нищо!
-Какво да разбера?
-Аз... Саске... той... аз го обичам.

Следва продължение...
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Не съм сигурна дали това е правилната тема където да пусна този фик и ако не е, искренно се извинявам на Админите.

Не бъркаш... :) ММм... много радва това, което си сътворила

Ееее, щом го харесваш имам подарък. Продължение.




2 глава "Разубличената тайна"

-Аз... Саске... той... аз го обичам.
-Е и.
-Не просто като приятел.
-Брат, може би?
-Не, не така. Той... устните му... ръцете му... очите му... косите му... всяко движение е толкова красиво... устните му, толкова меки... ръцете му така ме прегръщаха, че все още усещам топлината му...
-Какво? Вие сте...-Наруто затвори очи и с лека усмивка се остави на спомените да го залеят. След минута каза:
-Аз се прибирам. Чао.
-Чао.-Цунаде изчака той да се отдалечи и го проследи. "Дали наистина са го правили? Ще отиде ли в онази къща? Какво ще прави с кристалната топка?" тези и куп други въпроси валяха в главата и.
-Трябва да го направя.-Наруто влезе в къщата и Цунаде тихо се промъкна след него. Той направи няколко знака и си приложи генджутсу.
-"Здравей, Наруто!"
-Саске!
-"Защо ме създаде? Отново."
-Просто ми липсваш.-всъщност Саске наистина бе там и освободи Наруто от генджутсуто което си приложи, но русия не знаеше, че това е истинския Саске.
-Спри генджутсуто за малко.
-Но...
-Просто го направи!
-Добре, добре.
-Е?
-Ама чакай! Как!?!
-Помисли малко.
-Ти да не би...
-Сети ли се вече...
-Но как? Защо? Наистина ли?
-Всеки път.
-"Какво? Всеки ден?!"-Цунаде не знаеше, че Наруто всеки ден си прилага генджутсу за да види Саске. Русия отиде до него и го докосна.
-Саске, може ли...
-Да.-Наруто се приближи и го целуна по устата. След секунди се разделиха и Саске каза:
-От два дни не съм те виждал. Помислих си че си ме забравил.
-Какво? Никога! Каквото и да правя все ти си ми в главата. Извинявай ама за мен ти си като наркотик, заразна болест.
-Хах, знаех си че съм като вирус.
-Не, ти си болна тема. Просто...-той не продължи защото се загуби в дълбоките очи на Саске, който се давеше в сините очи на Наруто. Те се прегърнаха и целунаха. Разкъсаха дрехите си като гладни хищници и изпиваха телата си с поглед и устни. Саске събори Наруто на легото и целуваше гърдите му, а той пъшкаше от удоволствие и дишаше тежко. Цунаде се ядоса, излезе пред тях и се развика:
-Вие срам нямате ли? Да правите подобни неща! Това е строго забранено!
-За любовта няма граница.
-Ти изобщо знаеш ли какво е любов?
-Не знам. Не знам какво е любов според общоприетите правила, но знам, че за мен, любов, това е желанието да си до някого с когото ти е приятно, когото обичаш и той теб. Любовта е болка, когато си далече от този човек. Ако той е до теб, но не е в добро настроение да можеш да го развеселиш,да му помогнеш и той теб.
-Оф махам се от тук.
-Най-добре.
---след 5 минути---
-Та, до къде бяхме стигнали?-измърка Саске и го целуна по врата. Наруто издиша шумно и притисна го към себе си. Саске лижеше гърдите на русото момче. Дръпна се и се вгледа в сините му очи. Приближи устни до врата му и отново започна да го целува.
---на другия ден---
-Наруто...-каза Саске.
-Ммм...-измрънка русия и се размърда. Отвори очи и се стресна виждайки Саске надвесен над него, гледайки го със сънените си плътно черни очи. Гарвановата му коса бе рошава от дивата нощ.
---след 4 часа---
-Наруто, аз трябва да заминавам.
-Неее... не искам... не тръгвай...-Наруто се размрънка и отиде до него.
-Довечера ще дойда пак. Пък и ти можеш да ме виждаш.
-Как?
-Кристалната топка. Можеш да ме виждаш чрез нея.
-Да, прав си, но...
-Стига си се оплаквал. Оручимару ще разбере, че ме няма и ще стане гадно.
-Маи няма да ти липсвам?
-Аз също мога да те видя.
-Как?
-Оручимару ми даде кристална топка кати тази на Третия Хокаге и с нея мога да те виждам.
-Охх, добре. До довечера.-Наруто го целуна и тъкмо да го прегърне, Саске изчезна в облак дим.
-Това беше грубо.-измрънка русия.
---при Саске---
-Не беше много прилично да го зарежеш ей тъй.
-Какво?!
-Знам какво стана снощи. Хареса ли ти дивата ви нощ?
-Ах ти гаден клюкар.

Следва продължение...

ООоо немогааа... цепи от всякъде особено това ме разби ", а той пъшкаше от удоволствие и дишаше тежко" Нямам търпение за продължението !

Наистина еее

много е готино нямам търпение за продължение
завиждам ти иска ми се и аз да мига да пиша така
обаче в добрия смисъл ти завиждм

Еми... щом толкоз я харесвате тая простотия... ето. Аз лично никога не съм харесвала това което пиша.


3 глава "Тайната на легендарния санин"

-Ах ти гаден клюкар. Наблюдавал си ни.
-Честно, беше като на филм.
-Но беше толкова хубаво. Устните му... не стига! Не мога ли да мисля за друго по дяволите?!
-Споко, Саске. Дишай дълбоко и сподели, какво има?
-Всеки път когато си помисля за Наруто и главата ми се пълни с разни неща.
-Какви например?
-Перверзни. Отвратително е, но го желая толкова много...
-Кое?
-Няма значение.
-Има. Толкова си разсеян, че дори няма да може да тренираш.
-Всеки път си прдставям как го целувам и други неща и изгарям от желание да е наистина. Просто снощи едва се сдържах да не пркаля,но не успях.
-Не си прекалил. Даже му беше малко. Не забеляза ли, че когато го докоснеш той потръпва от желание да те целува и...
-Между другото, не бива да ти казвам тези неща защото ти размътвам психиката.
-О тя отдавна си е размътена.
-Да бе.
-Това ще ти го кажа на ухо, за да не чуе някой.
-Добре.
-Ами, аз...такова... аз и... аз и Кабуто сме заедно откакто той бе на твоите години.
-Ха-ха-ха-ха-ха-ха ти... егати бъзика.
-Не се ебавам Саске. Чесно.
-Какво?! Ти и цайса?!
-Как го нарече?
-Цайс.
-Ти само да видиш като му кажа...
-Сакура винаги го нарича така.
-Боже.
---при Наруто---
-Итадакимас!
-Ей Наруто!
-А, Цунаде-сама! Елате.
-Искам само да ти се извиня за вчера.
-Вече забравих. Ще ядете ли рамен с мен?
-Ами, аз...
-Моля, моля, моля!
-Ох, добре.
-Ей сега ще ви направя.
---след 5 минути---
-Итадакимас!-казаха и двамата.
-Ммм, това е хубаво!
-Знам! Затова го обичам.
-Имаш добър вкус.
-Между другото, защо ме проследи и ни наблюдава?
-Проследих те за да видя дали наистина ще отидеш там,но после останах за да видя какво ще правиш. Не очаквах да видя Саске. На него дори не му запука.
-Хе, реагира, но по-късно когато ви нямаше.
-И какво точно правихте след като си тръгнах?
-Много неща.-по време на разговора те бяха изяли своя рамен и сега просто си приказваха.
-Наа, наа, искаш ли да видим какво прави Саске?
-ОК.
---след 1-2 минути---
-Така, как се правеше... мисля че стана, да стана.-каза Наруто опитвайки се да се сети как да използва кристалната топка.
-Ей какво прави той?-попита Хокагето.
-Ами, гледа някаква снимка.
-Я, каква е?
-Чакай, а не, не гледай.
-Я пак я покажи, каква е?
-На мен и Саске, но това беше на едно парти на което бяхме полуживи полумъртви. Пияни, напушени и надрусани до смърт. Даже после Сакура ни разправя, че на сутринта като е дошла да ни види дали сме живи, каза че сме били прегърнати и чисто голи. Увика ни и за малко щеше да ни набие заради това как сме спали. Все още ревнуваше Саске. Не помня нищо, но ми каза, че Саске е изтрезнял преди мен.
-Как така?
-Ами ние спахме само около 3 часа и после Саске ми разправяше к'ви съм ги вършил.
-И какви си ги вършил?
-Няма значение.
-Хайде де, кажи.
-Няма!
-Моля!
-НЕ!
-Ох, добре. А? Какви ги върши...
-Какво?!-Саске държеше каната си. Той тръгна и след малко бе на един водопад. Отстрани той съблече ризата и половината си дрехи. Остана само по един панталон, направи знак с ръка, след което стъпи внимателно и отиде до стичащата се вода. Изведнъж той изпусна чакрата си и потъна във водата. След секунди бе отново на повърхността. Той направи знаци, взе каната си и я вдигна във въздуха:
-Чидори Нагаши...-пазмаха каната си и я насочи към водопада. Светкавицата яростно се изсреля от острието и се заби във водата. Разпространи се моментално и полази по тялото на Саске. Явно той съвсем е бил наясно.
-Какво си мисли че прави?!-Наруто използва чакра и отиде при Саске.
-Спри! Саске! -русия се развика незабелязвайки знаците по тялото на тъмнокосото момче.
-Наруто. Защо си тук?
-Заради теб!

Следва продължение...

Аааа !!!! Радва радва радвааа !!!.. Искам още !

много яко

ааа мега доброто <3 ощееее

Супер е...моаррр!!!!

Уухаа ^3^ страхотно еее давай следващата плссс