Големият взрив

Теорията за Големия взрив ни обяснява как Вселената се е образувала и как тя еволюира. В основата си това е теория, създадена да даде отговор на два факта, които със сигурност знаем – Вселената постепенно се разширява и охлажда. През 20-те години на миналия век Едуин Хъбъл открил, че галактиките, далеч от Млечния път, се отдалечават от нас. Всъщност, колкото по-далеч са от нас, толкова по-бързо се отдръпват. И така той заключил, че цялата Вселена сигурно се разширява. Ако проследим нещата назад излиза, че в някакъв етап от миналото тя е била съсредоточена в една точка.

Освен това знаем, че Вселената сега е по-студена отколкото е била в миналото. През 60-те години на миналия век Арно Пенсиас и Робърт Уилсън засякли сиянието, останало от Големия взрив, известно като космическо микровълново фоново лъчение. Това показва, че някога Вселената е била много горещо и негостоприемно място. Тези две открития довели астрономите до заключението, че Вселената води началото си от безкрайно компактна огнена топка.
Големият взрив обяснява как тази огнена топка се е разширила и от нея са произлезли всички звезди и планети около нас. Заради името си много хора го смятат за някаква мощна експлозия, която е станала в определено място в пространството, но това е погрешно, защото Вселената не се е появила от една централна точка. По време на Големия взрив самото пространство е било създадено, а после разтегнато.