10 от най-странните неща във вселената

Ако теориите за 11-мерното пространство са вярни, то в най-новите ускорители на частици може да бъдат изкуствено създавани черни дупки с размерите на атомно ядро, което би преобърнало представите ни за Вселената.



Всяка частица има свой огледален образ — античастица. При контакт те се унищожават в експлозия, която се счита за най-ефективия източник на енергия в природата и някой ден анихилацията може да реши енергийните проблеми на човечеството.



3. Тъмна материя


Милиардите звезди в небето може да ни се струват страшно много, но те съставляват едва 5% от масата на Вселената. Какво представляват останалите 95%?



Знаем, че те съществуват — екзотични светове, обикалящи около далечни звезди в необятната Вселена — но търсенето продължава, защото ако има живот извън нашата синя планета, то той ще е на една от тях.



Предизвиквани от много масивни двойни системи, те са коренно различни от познатите ни вълни, защото се разпространяват със скоростта на светлината чрез самата тъкан на пространството и нищо не може да ги спре.



През милиардите години от своя живот галактиките се движат, сбъскват, променят... Малки галактики, доближили се прекалено много до големи такива, биват разкъсвани от мощната гравитация и поглъщани завинаги.



Тайнствени частици, продукт на термоядрените процеси в недрата на звездите и способни да преминат през километри олово, които и до ден днешен остават неуловими. Надеждите ни са в нови огромни детектори под земя, вода и лед.



Едни от най-интересните космически обекти се намират на границата на видимата Вселена — квазарите. Считани за свръхмасивни черни дупки в ядрата на далечни активни галактики, тези ч'удовища светят с мощта на стотици галактики.



Дори в празното пространство на вакуума постоянно се появяват и изчезват виртуални частици. Странностите на квантовия свят се допълват и от мистериозна антигравитационна сила, която действа на миниатюрни разстояния.



Един от основните стълбове на съвремената космология. Tо е ехото от Големия взрив, на което се крепят познанията ни за ранната Вселена и на което се дължат може би най-вълнуващите открития за Космоса.