Животът на един гении.... Блез Паскал

Дванадесетгодишното момче без чужда помощ прочете и изучи настолната книга на тогавашните математици. Пред него се откри един чудесен простор от най-увлекателната приказка, по-мъдър от най-красноречивата реч на римски оратори, по-убедителен от молитва, светът, в който дотогава беше проникнало това дете, изпреварило годините си и своя век. Блез не посещаваше никакво училище-единствен учител беше баща му. Не се готвеше да постъпва в академии и университети. Те изоставаха от бурното развитие на науката и производството. В тях все още царуваше средновековната схоластика и се бяха превърнали в убежище на блажените вярващи, а не на виждащите и търсещите.
Tам,където приливът на Ренесанса достига блатото на феодална Франция,за да го раздвижи и предаде на неспокойното море на развитието,израстна eдна слаба тръстика, устремила напред към вълните,които я привличаха със забранената тайна на своето начало и свежест.
Но блатото,изплашено от гибелта си, я държеше за крехките корени и убиваше порива и. Тази мислеща тръстика, смутена още в дестка възраст от неумолимия спор между движението и застоя, между океана на знанието и блатото на религията, беше Блез Паскал.
През 1631 година чиновникът от съдебното ведомство в Клермон - Феран Етиен Паскал предаде своята наследствена служба и се пресели с трите си деца на север, в Париж. Откакто почина жена му Антоанета,той се отдаде изцяло на възпитанието на децата,особено на малкия Блез. Слабичкото, болнаво момче учудваше близките си с необикновения за неговата възраст ум. С постоянните си, неочаквани и небикновени въпроси той не даваше мира на по-голямата си сестра Жилберта и на баща си. А шумният Париж от времето на мускетарите имаше с какво да събуди и предизвика любопитството на едно дете.
Наместо майчина ласка първите негови стъпки бяха подкрепяни от хладната амбиция на един високообразован баща.Етиен Паскал беше познавач на историята,на латинския и гръцкия,но най-голямата му страст беше математиката.Цялото си свободно време посвещавше на нея.
Поддържаше връзки на тази основа с много видни учени от Франция и други страни.Неговото увлечение не остана безплодно дилетанство.В летописите на старата наука,той описа крива от четвърти порядък,която бе наречена "охлюва на Паскал".
Той се плашеше от ранното развитие на сина си.На четиригодишна възраст Блез се научи да чете и пише,а на шестгодишна вече решаваше сложни задачи.
Бащата беше изумен от забравата и вдъхновението,с което детето се отдаваше на магията на цифрите.Страхуваше се ,че това всеотдайно вживяване ще бъде вредно за здравето му,пък и може да го отклони от изучаването на другите предмети.
И му забрани да решава задачи.Заключи в библиотечните шкафове всички книги по математика.Опита да насочи цялото внимание на ученика към изучаването на латинския и старогръцкия.Това не беше мода,а необходимост на времето,което не бе изработило още свои нравствени и естетически образци и ги търсеше в античността.Блез изучаваше прилежно хуманитарните науки,но дълбоко в душата си не се примиряваше със забраната.И често пъти едва дочакал края на назидателната беседа за ползата от класическите знания,с трогателно,неизтощимо любопитство искаше:

-Татко,а какво е геометрията?

Веднъж в добро настроение бащата с престорена сериозност отговори:

-Това е наука,която дава средства да се изобразяват точно фигурите и да се намират техните взаимни отношения.Но засега толкова.Нали съм ти казал,че още е рано за такива въпроси.Обещавам ти математиката като награда,ако овладееш добре древните езици,които ще те научат живееш мъдро и полезно.
Но това обяснение,предназначен по-скоро да отчае детското любопитство,запали факела на едно могъщо въображение и усили стремежа да се открехне забранената врата.Блез се криеше в своята стая и с въглен чертаеше върху мозайката различни фигури,изучаваше техните свойства,търсеше средства за рисуване на идеален кръг,на триъгълник с равни ъгли.Понеже не знаеше геометрическите названия ,наричаше кръга-колелце или монета,линията-пръчка.Откриваше правилата на геометрията и със своята детска образност кръщаваше нейните обекти и символи,кото че ли тази наука дотогава не беше съществувала.Тайните занимания продължиха,докато един ден баща му не го изненада,клекнал върху начертания на пода триъгълник,да говори на глас,така както само децата могат да говорят на куклите и предметите.Изненадан, Етиен Паскал се спотаи на прага и се вслуша в детското гласче.По собствен начин Блез извеждаше правилото,че сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгъла,както преди много векове бащата на математиката бе обяснил в своята 32 теорема.Етиен Паскал не посмя да прекъсне това вдъхновение.Излезе на пръсти...
Очите му бяха влажни от чувството,че над неговия син всевишният е спуснал своята благословия и просветление.По късно извика при себе си момчето.Отключи масивния шкаф и му подаде една книга в тъмна,кожена подвързия на която с бронзови букви светеше-Евклид-"Начала".
Дванадесетгодишното момче без чужда помощ прочете и изучи настолната книга на тогавашните математици.Пред него се откри един чудесен простор от най-увлекателната приказка,по-мъдър от най-красноречивата реч на римски оратори,по-убедителен от молитва,светът,в който дотогава беше проникнало това дете,изпреварило годините си и своя век.Блез не посещаваше никакво училище-единствен учител беше баща му.Не се готвеше да постъпва в академии и университети.Те изоставаха от бурното развитие на науката и производството.В тях все още царуваше средновековната схоластика и се бяха превърнали в убежище на блажените вярващи,а не на виждащите и търсещите.Докато живота настойчиво поставяше все нови и нови въпроси,помиташе догми и предразсъдъци.Истинските учени,стремящи се да проникнат в дълбочината на явленията,в тяхната същност и взаимозависимост,без да се свързват с университетите,се обединяваха в кръжоци,общуваха помежду се,обменяха мисли и идеи.Търсеха истината,а това във времето на инквизицията беше подвиг и саможертва.Един такъв кръжок всеки четвъртък се събираше в дома на Мерсен-общителен мъж,за власт над който спореха физиката,философията и музиката.Най-младията член на кръжока стана Блез Паскал.Домакинът обикна момчето.Понякога се шегуваше:

-Седни до мен,Блез!Ние с теб сме колеги-Мерсен намекваше за трактата върху звуковете,който Блез,поразен и заинтригуван от разнообразието и богаството на тоновете,беше написал на десетгодишна възраст.

Мерсен също се интересуваше от тези проблеми и пръв можа да измери скоростта на звуковата вълна.В кръжока участваха още Робервал-изобретателят на точните везни,Мидорж,Каркави,Етиен Паскал и други учени.Но от това цялото събрание за Блез най-интересен беше геометрикът Дезарг,някогашният военен инженер,чиито изследвания в областта на проективната геометрия той изучаваше и анализираше.Момчето участваше най-оживено и припряно в разискванията.Особено активен беше в критиката на съобщенията,които правеха членовете на кръжока или когато се получаваха от други градове и от чужбина.Пръв откриваше допуснатите грешки. В такива моменти в гласа му се чувстваше ирония и сарказъм.Предстоеше да се случи нещо забавно.
Настроението беше приповдигнато.Шестнадесетгодишният Блез щеше да докладва своите изследвания в областта на коничните сечения.В началото,докато излагаше свои оригинални мисли около вече познатите идеи на Дезарг,го слушаха с възхищение.Радвахе се повече на сигурността и маниера,с които юношата използваше сложните математически методи,достъпни за малцина.Но това беше само началото.Скоро възхищението бе изместено от напрегнато внимание,даже от едно видимо усилие да се догони мисълта и обхване невероятното въображение на момчето.

-Аз твърдя-говореше с най-категоричен тон Блез и с рязко движение отхвърляше назад дългите си коси,че във всеки шестоъгълник вписан в окръжност,в елипса,в хипербола,в парабола,с една дума,във всяко коническо сечение,точките на пресичане на противоположните страни лежат на една права.Изхождайки от това предположение могат да се докажат цяла редица други теореми и за това наричам шестоъгълника магически.
Когато Блез завърши,в кабинета за известно време настъпи мълчание.След малко се посипаха одобрителни възгласи.Снизходителното отношение беше изчезнало то лицата на възрастните.Дезарг предложи да назоват теоремата велика Паскалова теорема.Дори самонадеяният Робервал,скъп на похвали и поставящ себе си на върха на математическата пирамида,настоя да се даде гластност на откритието на младия математик.Скоро то бе отпечатано в 50 екземпляра във формата на неголям афиш,разпратено на учени и познати и разлепено на видни места в Париж.През 1641 година цялото семейство се пресели в Руан.Етиен Паскал беше назначен за кралски интендант с обширни пълномощия да наблюдава дейността на местните власти,особено по събиране на данъците.Често пъти бащата вземаше работа и за вкъщи.До късно стоеше над книжата,проверяваше сметките.Блез му помагаше.В него се породи мисълта и амбицията,опирайки се на строгите закони на математиката,да улесни хората,които робуваха на цифрите.И други умове се бяха блъскали над тази благородна задача.Учените вече използваха логаритмичните таблици на Непер и Бюрги,логаритмичната линийка на Гунтер.Но Блез Паскал търсеше по-пряка пътека.Той си постави за цел да сведе аритметичните действия до прости движения на машината и да замени дейността на паметта и разума с автоматически движения на механизъм,управляван от ръката.Това беше непосилен труд,на който Блез посвети три години.По цели дни не излизаше от малката стая,из която бяха разхвърляни чертежи и инструменти.Сам измисляше и конструираше.Работата го изморяваше извънредно много.Съвсем отслабна.Главоболието се засили,но мисълта да направи сумираща машина беше завладяла цялото му същество.Конструира един тип,втори,трети,докато най-сетне успя.Машината се превърна в една от сензациите на Париж...
Блез имаше малко познати.Живееше като аскет.Единственият му по-близък събеседник беше абат Буало.Този образован и опитен в споровете духовник настойчиво търсеше младия човек.И постепенно установи над него влияние и власт.
До Паскал бяха достигнали изследванията на Торичели.По това време действието на помпите и фонтаните,физиката която все още се числеше към философията,обясняваше със страха на природата от пустотата.Научил за догадките на Торичели от Мерсен,който си пишеше с италианските учени,Блез Паскал се зае да изследва поведението на течностите.Инструментите и моделите на аритметичната машина изчезнаха от стаята му.На тяхно място се появиха много стъклени тръбички,дървени ведра с вода и шишета с живак.Предположил,че налягането на въздуха трябва да намалява с височината,той търсеше доказателства.Не можеше да ги открие и провери в кабинета си.Безпомощен беше и грамадният воден барометър,достигащ покрива на къщите,който построи за тази цел...
Новината за сполучливите опити се разнесе из Руан.В уреченият ден около високата кула на църквата "Свети Яков" се събраха повече от петстотин човека.Бяха дошли много чиновници,представители на властта и дори отци от езуитския колеж.Пред пъстрото и любопитно множество синът на интенданта изложи в стегната реч своите дръзки предположения.Поласкан от вниманието,с което го слушаха,даже си позволи да говори за ползата и бъдещето на своето откритие...
За руанските граждани това беше забавно зрелище,за езуитите-шарлатанство,а за науката-тържество.Тържество на разума,тържество на опита,тържество на търсещото,неспокойно вдъхновение.Този успех окуражи Блез и го насочи към други проблеми на хидростатиката.След няколко години завърши и публикува своя голям трактат за равновесието на течностите и за тежестта и масата на въздуха.
Между малцината приятели на Паскал беше и гуляджията Шевелие де Мере.Негова страст беше хазартът.Той обичаше да задава на Блез въпроси,които на пръв поглед изглеждаха нелепи.Веднъж попита:

-Двама играчи внасят в касата по тридесет и два франка.Побеждава този,който пръв спечели три партии.Как трябва по справедливост да се раздели общата сума,ако играта е прекъсната, и при това единият е спечелил една партия,а другият две?

В ежедневието на парижките кръчми подобни ситуации не бяха редки и често пъти се разрешаваха в зелените околности на столицата с острието на шпагата.
Тази задача насочи вниманието на Блез към необозримия хоризонт на математическите очаквания и вероятности,към реалното измерване на случаите...
Той сподели задачата с Пиер Ферма,който живееше в Тулуза.Ферма я реши посредством измислената от него теория на съчетанията.
Паскал тръгна по свой,чисто математически път.Тези опити, които Паскал скромно нарече "геометрия на случая",откриха пътя на една нова теория,която привлече вниманието на учените.И Блез Паскал изказа редица положения,които след много време залегнаха в основата на теорията на вероятностите.
На тридесетгодишна възраст Паскал успя да стигне върха на тогавашната наука.Но изпреварил времето си,той се уплаши от бездната,която се откриваше пред него.
Средновековието в своята духовна агония вече беше достигнало до съвършенство в подтискането на човешката мисъл.То изгаряше на кладите или душеше-едно изкуство,което никой по-сетне не можа да овладее до такава степен-всеки,осмелил се да изкаже съмение срещу догмите на вярата.Това беше най-коварната,студената клада на инквизицията,която изпепели и погуби много умуве и таланти още приживе...
На 23 ноември 1654 година,един студен понеделник,Блез Паскал не излезе от стаята си през целия ден.Дървените капаци на прозорците бяха плътно затворени и светлината проникваше през малък прорез в сноп лъчи,оживял от блясъка на безброй прашинки.Върху масивното дъбово писалище лежаха недовършени ръкописи и купища книги.От известно време Паскал де чувстваше изтощен.Дори сънят го уморяваше и той се събуждаше мрачен и отпаднал.Мъчеха го непрестанни болки в главата и стомаха.Нервите му се изопнаха до последния нечовешки предел след едно премеждие,което преживя.Пътуваше в карета за празника в Нейли.Конете се подплашиха и хукнаха по настланата с каменни плочи улица.Първите два коня се строполиха от един мост във водите на Сена,а каретата с изплашения да смърт пътник едва се удържа на края на пропастта.Оттогава не го хващаше сън и страдаше от чувството,че от лявата му страна непрекъснато зее страшна бездна.
На следващият ден се пресели в една от килиите на Пор Роял и се отдаде изцяло на богословието.
В общината на янсенистите беше неспокойно.Най-страстният пропагандист на техните идеи,Антуан Арно,беше победен в спора с езуитите,осъден и тържествено изгонен от Сорбоната въпреки протеста на шестдесет учени.Уморен от дългата полемика,Арно помоли Паскал да напише отговор на непрестанните нападки на езуитите.След няколоко дни Паскал изпълни молбата.
Беше написал убийствено памфлет под формата на писмо до един провинциалист-пародия на езуитската литература.Произведението се разпродаде мълниеностно.Амбициран от успеха на първото писмо,Паскал се зае да изучи цялата езуитска литература и в продължение на близо година написа седемнадесет писма,които се четяха като най-висок образец на художествената проза и сатира.Написани на изящен френски език,въпреки дълбоката религиозност на автора те бяха сурова присъда над църквата...
Многобройните обиски и разследвания не установиха кой се крие зад загадъчния псевдоним Луи Монталт.С декрет на светата конгрегация "Писмата" бяха вписани в индекса на забранените книги.Но въпреки това останаха най-разпространената и четена книга във Франция...
Името на Блез Паскал се чуваше все по-рядко.В светските салони го забравиха.
Единственото му занимание беше да записва споходилите го мрачни мисли на отделни листчета,с надеждата да ги събере някога в една Апология на християнството.И още веднъж,в късната нощ,когато острата болка гонеше съня му,го осени вдъхновението на откривателя.Този път мисълта му надзърна в неизследваните простори циклоидите.Своите открития не посмя да запише и публикува.
В последните лисчета на неговите "мисли" мрачната апология на християнството неусетно отстъпваше пред спонтанната,страстна възхвала и защита на светлия разум:"Няма нищо толкова непоносимо за човека,отколкото да бъде в пълен покой,без страст,без работа,без развлечения, без употребяване на силите си той би почувствал тогава своето нищожество,своята безпомощност,недостатъчност,зависимост,безсилие,пустота.И тогава той ще извлече из дълбините на своята душа скука,мрачност,печал,тъга,досада и отчаяние"...

След няколко години,на 19 август 1662 година,достопочтеният господин Бертран-секретар на Академията на науките,разраснала се от някогашния кръжок,в който започна своя научен живот едно дете,отбеляза в дневника си:

"Тридесет и девет години след рождението му Паскал умря от старост.Всяка умора го изтощаваше,всеки цвят вехнеше в ръцето му,всяко развлечение тревожеше съвестта му."


В едно не беше прав...в дланите на младия човек бяха отгледани живи кълнове,а самият той увехна като пролетен цвят,защото се осмели твърде рано да посрещне слънцето...