Определено не е аниме, което бих препоръчала на който и да е. Просто загуба на време! Не знам кое божество ме накара да го гледам.
Историята - абе то една история... Така както беше почнало можеха да го направят 3 епизодна ОВА, точно първите 3 епа са му достатъчни да почне и да свърши, само 10мин от третия да се поизменят и готово. Не знам кой я е писал, но явно не е достатъчно креативен. Репликите са къси и някак си безсмислени от време на време, отклоненията от главната история са въобще не на място. Всеки си говори от къде е и как е стигнал до състоянието, в което е, във всеки неудобен момент. А някои идеи са направо нелепи, като: "Накарай го да ти звънне по телефона довечера, за да ти изпее песен за лека нощ".
Накрая вече става пълна каша...
- Цитат :
- ужасно много напомня на Shakugan no Shana
Тука има много истина. За разлика, че в Шакуган но Шана има доста повече замисъл. /което го прави малко по-малка боза.../
Героите да не говорим колко са под всякаква критика. Yuka Minase e почти копие на Nagisa Furukawa от Clannad - слаба, наивна, големи надежди, почти никакви усилия в действията, разревава се в рандъм моменти.
Ох, а на нашият главен герой Kakeru Satsuki можем да му се даде определението - непостоянен човек, който не знае какво иска. Още в първия епизод: Kaori: "Hey, we're going there now, do you want to tag along?" Yuka: ''Oh, I sounds fun!" Satsuki: "I pass. I can't stand crowds." ; след 2мин: "Yuka. Do you want to go after all?". Да не говорим, че в следващия епизод сам даде идеята да се разхождат в центъра на града и не изглеждаше сякаш не може да понася тълпи.
- Spoiler:
"I don't know whose world this is, but there's peace here." За човек, незнаещ къде е, е толкова спокоен, че пак отива на пазар /той нали не обичаше тълпи/
Трябваше да преброя колко езика знае всеки герой, после да ги събера общо и да поздравя създателя, че е внимавал в часовете си по много знание, които аз все още не посещавам. /Къде по дяволите е Dransvania?/
Арта не е от най-лошите, въпреки че униформите въобще не приличат на униформи за нормално у-ще. А червеното беше в повече. "Червена нощ"/всичките й компоненти/, получервена луна /по сред бял ден/, кръв, червени униформи, червени колони /towers/, червени шапки и панделки, червени оръжия, червени сферички, червени символи, може и да съм изпуснала нещо, ама вече ми стана много червено.
Циците бяха забавни, тези на мед. сестрата определено си имаха своя воля...
Озвучението също можеше да е доста по-добро, гласа на някой герой почти потъва в нищото, но този на Hirohara Yukiko направо може да те оглуши, да не говорим и да те издразни на моменти.
Опенинга бива, но само започва силно, цялата песен не е толкова добра. Ендинга както повече крайни песни - нищо особено.
- Spoiler:
- Цитат :
- И определено не ми хареса това, че добрите герои се оказаха лоши и обратното.
Според мен в цялото аниме се опитват да не правят разлика между "добри и лоши". Опитали са се да направят като в гръцките драми - всеки да е прав по свое и да е добър, но някъде да греши и да е лош. В случая въобще не се е получило ''-.-
11eyes е пълна загуба на каквото и да е време. Няма и малко, за което да се хванеш, докато го гледаш - история, диалози, нищо.