Тайдзи цюан

Чжан Санфън





Тайдзи цюан (на китайски 太極拳 – „юмрукът на
великия предел) – китайско бойно изкуство от семейството на вътрешните
стилове на Ушу, заедно с Ба гуа джан и Син И цюан.

//

История


Официалната теза възприема за основател на това бойно изкуство
полулегендарния Джан Санфън
(12 век). Най-ранният от известните учители, преподавали бойно
изкуство с името тайдзицюан, бил Чън Линси, пришълец от окръг Шъсиен,
провинция Анхуй. Бойното изкуство на свой ред, той получил от господин
Хан Гунюе, сведения за когото не са запазени. Що се касае до самия Чън
Линси, то той бил реална и доста известна личност в периода на Южните и
Северни династии (Нан-бей чао), по времето на династия Лян (502 -
557).Този човек, освен че сам е практикувал тайдзицюàн, но е и обучавал
целия команден и редови състав на подчинените му отряди от местната
самоотбрана. По време на метежа Хоу Дзин, когато цялата провинция Анхуй
била изпепелена, само окръгът Шъсиен останал недокоснат, тъй като
метежниците знаели за превъзходното бойно изкуство на тамошните бойци и
не смеели да приближат.Впоследствие, лянският император Юан-ди, назначил
Чън Линси за началник на целия окръг Шъджоу. В продължение на няколко
династии до династия Южна Сун (1127-1279), изкуството тайдзицюан се
предавало в рода на Чън Линси, докато не стигнало потомъка му Чън Би,
също много известен в цялата област човек.
Именно тази особеност по-късно е фиксирана в самото начало на
Сунската епоха (тоест във времето, когато Чън Уантин би трябвало едва да
пристъпва към създаването на тайдзицюан) от последователите на Джан
Санфън по южното направление на тайдзицюан - знаменития учен Хуан Дзунси
и майсторът Хуан Байдзя, който написал: “Най-високите достижения на
“външното” направление принадлежат на (манастира) Шаолин. Джан Санфън,
постигнал същността му в Шаолин, се отказал да следва (принципите му) и
ги обърнал обратно, наричайки това “вътрешно” направление. Достатъчно е
малко от него да се овладее и вече може да победите Шаолин” Освен чисто
отбранителното предназначение, тайдзицюан бил ценен и с друго за Джан
Санфън: това изкуство прекрасно възстановявало функциите на организма
след дългите състояния на медитативно вглъбяване, подобни на състоянията
на анабиоза при животните, които били задължителна част от
психотехниките на даосите.
През 17 век става известен бойният стил на фамилията Чън
от селото Чъндзягоу, наследила традицията от по-древни предания.
В средата на 19
век ученик във фамилията Чън е Ян Лучан –
патриархът на т. нар. стил Ян, на базата на който възникват
по-късните У и Уу.
В днешен Китай интересът към Тайдзи
възниква в началото на 20
век. Особена роля има след налагането на комунизма в тази страна.
През 1956 година е публикувана брошура – наръчник по Тайдзи цюан, където
традиционните дълги форми са съкратени и се препоръчват за практикуване
от народа на Китай, предимно във функцията на Ци гун, или като лечебна гимнастика. С това се свързва и масовото
практикуване на Тайдзи цюан в Китай. Независимо от това в страната
бойното изкуство продължава да се развива и в рамките на старите
традиционни принципи.
Днес Тайдзи цюан се изучава, освен в Китай, в Северна Америка, Европа (включително България), и Далечния изток.
Философска
основа [редактиране]









Тайдзи цюан е изграден върху принципите на И Дзин
(„Книга на промените) и философията на Лао Дзъ, изложена в „Дао дъ дзин”. Нарича се
„вътрешно бойно изкуство” поради това, че е основано върху китайската традиция, а не върху
„външните”, привнесени будистки традиции, върху които почиват външните
стилове на Ушу, например шаолинските.
Основен принцип в даоизма е липсата на съпротивление. Във връзка с
него, боецът се слива със силата на източника и я връща към него. От „И
Дзин” се възприема схемата на великия предел и осемте триграми. В Тайдзи
цюан осемте триграми отговарят на осемте основни психофизически сили – пън
(отражение – външната сила на формата) – циен (небе), лю
(отвеждане) – на кун (земя), дзи (преса) – на кан
(вода), као (удар с рамо) – на гън (планина), лие
(разцепване, разделяне) – на джън (гръм), джоу (удар с
лакът) – на дуей (езеро), цай (засаждане, сила надолу) –
на сюн (вятър), ан (бутане) – на ли (огън). Тези
триграми отговарят на силите във формата по метода на подреждане Хуо
Тиен - „Предишни небеса”.
Подреждането по метода Сиен тиен - „следващи небеса” дава
баланса на тези сили във формата
и тяхното равновесие, определено от посоките. На посоката изток
съответства елементът дърво – поглед наляво, изразен от триграмите джън
и дуей. Поражда се посоката юг – поглед напред – настъпление –
елемент огън – ли. Огънят поражда земята в центъра – триграма кун
и гън. Земята поражда небето – циен и дуей. Небето
поражда водата – кан – отстъпление. На свой ред кан
поражда дървото и кръговратът се повтаря. Такава е схемата на взаимно
пораждане на петте елемента, която се изобразява като пентаграм.
Има и схема на взаимно унищожение на тези пет елемента, върху които
са изразени бойните аспекти на Тайдзи цюан. Накратко - дървото унищожава
земята, водата унищожава огъня, металът унищожава дървото, земята
прегражда водата, огънят унищожава метала.
Съответствията между триграмите, силите и координацията са свързани с
Ци
на вътрешните органи, което прави Тайдзи цюан в известен смисъл вид Ци гун.
Това, което свързва Тайдзи цюан с даоизма е намирането на тялото и функцията на Дао
– естественото положение на човека в пространството и времето.
Формата, съответна на японската ката, е комплекс от движения, където тези принципи се
изявяват.
Стилове [редактиране]


Най-известни стилове са Чън, Ян, У, Уу, Ли,
Джаобао, Сун, които носят имената на фамилиите, в които
те първоначално започват да се практикуват. От тези стилове
най-популярен е стилът Ян, който се практикува от милиони хора, и
се отличава с плавни движения. Използва се повече за медитация, но не
бива да се пренебрегват бойните му аспекти. Чън стил се отличава с
използването на по-експлозивна сила фа дзин и е изграден изцяло върху
принципите на Чан съ дзин ("Енергия на копринената нишка”).
Движенията са спираловидни. Въпреки различията си, всички стилове са
подчинени на едни и същи принципи на формата.
Бойни
и медитативни техники [редактиране]



Тренировка в един от манастирите в Удан





Целта на Тайдзи цюан е да се постигне пътят на самоусъвършенстването.
От даоската алхимия са познати две цели по този път. Първата е
затварянето на микрокосмическата орбита. Втората е затварянето на
макрокосмическата орбита. Първата цел се постига чрез статична медитация, втората цел – с динамична медитация.
Статичната медитация може да бъде седяща и стояща – джан джуан.
Джан джуан е преход между статичната и динамичната медитация.
Динамичната медитация е свързана с изпълнението на формата – намирането
на покоя в движението и на движението в покоя.
Бойните техники изцяло зависят от вътрешния покой. При тренировките
се използват упражнения за двойки – туей шоу ("бутащи ръце"), да
лю ("голямо отвеждане"), сан шоу ("разпръскване на ръцете") и
бойни приложения на всяко едно от движенията, заложени във формата.
Основно за правилното развитие в Тайдзи цюан е по време на изпълнение на
формата умът да бъде зает с бойното приложение, а не с усещането за енергия. Това гарантира, че в течение на
практиката, енергията Ци ще се движи правилно в тялото.


Източник:Уикипедия