Хапкидо

Демонстрация на техника от Хапкидо





Хапкидото е корейско бойно изкуство.
История


Историята на Хапкидо е доста неясна, но като цяло се смята за дело на
двамата корейски майстори на бойните изкуства: Чой Йонг
Сул и Джи Хан
Джае. Все още дете, когато пристига в Япония, Чой бива приет в дома на легендарния майстор
на Дайто-рю
айки-джуцу Сокаку
Такеда (чийто ученик е и създателя на Айкидо Морихей Уешиба). Чой се отличавал с голям
талант и упорство и постепенно се превърнал в един от най-добрите и
верни ученици на Такеда. Той прекарва в дома на Такеда около 30 години,
но след смъртта на майстора, малко след Втората световна война, се завръща в Корея.
Завърнал се в Корея, Чой започва да преподава бойни изкуства. Един от
неговите ученици, Джи Хан Джае, вкарва в стила корейски традиционни
техники с крака и удари с юмрук. Освен Чой и Джи, много корейски и
японски школи с течение на времето също са внесли своя дял в развитието и
техниката на съвременното Хапкидо.
Техника


Ако трябва да определим Хапкидо като „твърд“ или „мек“ стил в бойните
изкуства, би било най-точно да го поставим в средата. В Хапкидо се
прилагат както „меки“ техники подобни на тези в Айкидо, така и „твърди“
приличащи на техниките от Таекуон-до или Карате. В Хапкидо съществува голямо изобилие от
хвърляня, ключове, завъртания и др, подобни на техниките от Айкидо, но
не с чак толкова широки кръгове. По-голяма част от техниките се
заключават в първоначално избягване на удар или захват, последващо
нарушаване на равновесието на противника или хвърляне, и приключват с
удар, болезнен ключ на става, душене или техника за получаване на болков
контрол. Много типични за Хапкидо са ключовете с крак, което позволява
да се задържи противника под контрол, като при това се запази свобода на
ръцете. Всичко това е наложило Хапкидо като едно от най-подходящите за
употреба от полиция и военни бойно
изкуство. Трябва да се отбележи, че състезания по Хапкидо не се
провеждат, тъй като практикуващите смятат, че с въвеждането на правилник
за водене на бой се нарушават принципите на реалната приложимост.


Източник:Уикипедия