Ин-ян

Ин и ян (ин – на опростен китайски: 阴; традиционен
китайски: 陰; пинин: yīn; ян(г) - опростен китайски: 阳;
традиционен китайски: 陽; пинин: yáng; eum-yang на корейски; на английски "yin
and yang") в китайската философия и метафизика e концепция, която описва как двете
привидно противоположни сили, енергии и принципи (които са част от Тайдзи цюан, на бълг. Великия предел)
се допълват взаимно и преливат една в друга. Този принцип е известен и
като дуализъм или хармония на противоположните.

Съдържание

//

Същност


Ин е тъмният, пасивен елемент на упадъка (т.е. разбирай, който
клони надолу) и се свързва с водата, въздуха, нощта и Луната. Ян е светлият, активен елемент на
развитието, съзиданието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня,
земята, деня и Слънцето. Ян елементите са чисти и видими, докато ин
елементите са скрити и неуловими или едва доловими. Ин често е
символизиран от водата и въздуха, докато ян е символизиран от огъня и
земята. Що се отнася до хората, приема се че жените имат по-голямо
количество ин елемент, докато мъжете повече ян. Ин се отнася до
женствеността, а ян до мъжествеността. За това ин е наричан също женски
елемент, а пък ян - мъжки. В същото време и двата пола притежават от
другия елемент в себе си и дори при достигане на желаната вътрешна
хармония двата елемента се хармонизират у човека. Това изравняване на
елементите ин и ян може да се постигне или чрез духовно развитие или
чрез връзките (сексуалност, брак, общувания, среда) като допълване на
собствения преобладаващ елемент с елемент у другия (партньор) или
другите (среда на общуване). Най-често се смята, че сексуалните
партньорства компенсират липсата на пълна хармония на двата елемента,
като ги уравновесяват в мъжко-женско, ин и ян.
Ян винаги съдържа потенциала на ин и ин винаги съдържа потенциала на
ян, тоест ин и ян са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си
част(ица) от другия. Това виждаме в двете "очи" или "точки" на символа.
Така двете сили са комплементарни, а не абсолютни, и са свързани навеки и
равностойни по значение. Където едната сила отслабва, другата нараства.
Ин и Ян се привличат - Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не
може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без
ден. Чунаг-цу казва, че “Ин е най-високата точка на смразяване, докато
ян е най-високата точка на кипене. Смразяването идва от небето
(небесата), докато топлината идва от земята. Взаимодействието на тези
два елемента създава хи (хармония) и дава начало на нещата.”
(Чунаг-цу, Глава 21).^[1]
Според китайската философия, в началото на света стои У дзи - "Безпределната празнота", където безкрайността и
нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където
безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това
възникват осемте врати - Багуа, които
са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили
винаги се намират в динамично равновесие - Ин поражда Ян и обратно,
когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В
екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води
до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи.
Терминът е от изключителна важност във всички сфери, в които се
борави с китайската терминология - философия, религиозен култ, китайска медицина, етика, бойни изкуства и т. н. С популяризирането на
китайската култура, терминът започва да се използва и в западната
специализирана или художествена литература.


Символът


Тайдзи-ту (китайски език (традиционен): 太極圖; китайски език (опростен): 太极图; пинин: Taìjí tú; транскрипция на Wade-Giles: T'ai⁴
chi² t'u²; буквално "диаграма на върховния
принцип"; на англ. The Taijitu), обикновено наричана у нас и на
Запад просто като Ин-Ян, е добре известен символ, произхождащ от
китайската култура, представящ принципа на Ин и Ян от таоистката и неоконфуцианската философия, както и някои
народни представи. Идеята за Ин и Ян съществува в Китай отпреди поне 400
г. пр. Хр. Терминът Тайдзи-ту се отнася до всяка от няколко схематични
репрезентации на принципа.
Във
философията



Древен ръкопис с изобразен Тайдзи-ту - ин и ян.





Лао Дзъ споменава ин-ян полярността само веднъж, в
глава 42 на Тао-те чинг:

„

Сътвореният свят носи ин на своя гръб и ян в лице; Чрез обединението на преминаващите през всичко принципи, той постига хармония.[2]

“

Таблица

Вид	Ин	Ян
Пол:	женски	мъжки
Характеристика:	женственост	мъжественост
Небесни тела:	Луна	Слънце
Температура:	студено	топло
Сезон:	есен/зима	пролет/лято
Привличане:	центрофугично	центробежно
Полярност:	негативна	позитивна
Посока:	север	юг
Ум:	ляв мозъчен дял /съждение	десен мозъчен дял /емоция
Активност:	повече умствена	повече физическа
Цвят:	лилаво, индиго, синьо, зелено	жълто, оранжево, червено
Светлина:	тъмна	светла
Растеж:	нагоре и навън	надолу и навътре
Растеж (растения):	хоризонтално, под земята	хоризонтално, над земята
Позиция:	вертикално	хоризонтално
Тенденции:	експанзия дифузия разсейване разпръскване разделяне декомпозиция дезинтеграция	контракция синтез организация асимирация обединяване учередяване интеграция
Движение:	по-неактивен, бавен	по-активен, бърз
Вибрация:	къси вълни, висока честота	дълги вълни, ниска честота
Дневен ритъм:	нощ	ден
Измерение:	пространство	време
Биология:	вегетативна	анималистична
Текстура:	груба	гладка
Плътност:	по-мек	по-твърд
Тегло:	по-леко	по-тежко
Влажност:	по-мокро	по-сухо
Височина:	по-високо	по-ниско
Големина:	по-голямо	по-малко
Химикали:	N, O, K, P, Ca и др.	H, C, Na, As, Mg и др.
Зодиакални знаци:	Телец, Рак, Дева, Скорпион, Козирог, Риби	Овен, Близнаци, Лъв, Везни, Стрелец, Водолей

Източник:Уикипедия