Анихилацията на Хирошима и Нагасаки [история]

Анихилацията на Хирошима и Нагасаки

Площад в северозападната част на Хирошима непосредствено след американската бомбардировка на 6 VIII 1945 г.

Всяка година в началото на август светът отбелязва
най-ирационалното престъпление срещу човечеството в историята на
цивилизацията. На 6 август 1945 г. САЩ пускат първата атомна бомба над
японския град Хирошима (о. Хонсю). Загиват 140 хиляди цивилни граждани.
На 9 август 1945 г. втора американска атомна бомба изличава град
Нагасаки (о. Кюсю). За броени минути изгиват неговите 74 хиляди жители.
Всички следи от цивилизация на площ от 25 хиляди квадратни мили са
унищожени. До края на 1950 г. още 230 хиляди японци умират от
пораженията на лъчевата болест. До 80-те години на XX век морето
продължава да изхвърля на японския бряг риби-мутанти с тумори и
уродства.
В средата на 90-те години изтече 50-годишният срок за класифициране
на документите от онова време и Вашингтон разсекрети част от тях. Те се
оказаха достатъчни да покажат, че историята на Втората световна война,
която светът познаваше дотогава, е била фалшива. Бяха потвърдени
хипотези, които официозната пропаганда отхвърляше презрително като
"теории на конспирацията". Например че ЦРУ е създадено от есесовци по
силата на преговори със САЩ, проведени доста преди края на войната в
швейцарските Алпи. Беше развенчан митът за Пърл Харбър. Станаха
достояние и много факти, свързани с Хирошима и Нагасаки.
Тълкуванията, че основната цел на атомните бомбардировки била "час
по-скоро да се сложи край на нацистка Германия", но била бомбардирана
Япония, а не Германия, защото във Вашингтон се страхували, че "ако
взривното устройство не се задейства, бомбата може да попадне в ръцете
на Хитлер", са нелепи. Германия е подписала капитулация три месеца преди
това. През август 1945 г. тя е вече окупирана от победителите, които са
си я поделили на сектори, в Берлин се разпорежда генерал Джордж Маршал,
а Фюрерът няма никаква възможност да грабне една неизбухнала атомна
бомба и да се възползва от нея, защото по това време той изтлява в своя
бункер под формата на кофа пепел! Колкото до останалите живи хитлеристи,
през август 1945 г. те вече работят за създаването на ЦРУ под
ръководството на своя стар-нов шеф Райнхард Гелен.
Действително, решението на Вашингтон да бомбардира двата японски
града поразява със своята животинска тъпота. Не е лесно да бъде
обяснено. Два града, в които по това време живеят само жени, деца и
старци, неспособни да служат в японската армия, биват изпарени в момент,
когато Втората световна война е практически приключила.
Император Хирохито е започнал преговори за мир със СССР още на 21 май
1945 г. чрез съветския посланик Малик в Токио. Планирана е визита на
принц Конойе в Москва за преговори с Молотов.
На 10 февруари 1945 г. 90 самолета Б-29 сриват Токио. На 23 февруари
още 172 американски самолета сипят адски фосфорни бомби и изпепеляват
руините. Японската столица вече не съществува. Загиват 138 хиляди
жители, а осакатените са милион.
В началото на юли 1945 г. приключва и епичната битка за Окинава,
продължила 82 дни. Загиват 100 хиляди от бранителите и още 150 хиляди
цивилни от 450 хилядното население на острова. Американците дават 12
хиляди жертви. Всички окинавски градове са изравнени със земята. Няма
индустрия, инфраструктура, земеделие, дори жилища.
Иначе казано, към август 1945 г. Япония е на колене. Впрочем тя се
опитва отчаяно да капитулира още от края на 1944 г. Не є е позволено.
Вашингтон иска първо да изпита новото оръжие върху мирно население, а за
целта е нужно Токио да бъде поне формално във война със САЩ. Очевидно е
също, както посочва представения по-долу анализ на американското сп.
"Каунтърпънч", че не особено интелигентният Трумън е искал да уплаши
СССР с новото си оръжие. Сталин, естествено, не се поддава на ядрения
рекет. Руските войски хладнокръвно нахлуват в Манджурия и за 10 дни
побеждават остатъците от японската армия там. Към 15 август 1945 г.,
когато Япония най-после успява да подпише капитулация, всички
анализатори са вече наясно, че поради кървавия, месиански идиотизъм на
Труман Китай ще бъде червен поне за следващите 70-80 години. Така че
двете бомби не могли да изиграят и никаква политическа роля, освен че не
донесли никакво военно предимство на САЩ.
Още се спори и по какъв критерий са били избрани Хирошима и Нагасаки.
Някои твърдят, че голямата гъстота на населението в тях е гарантирала
успешно експериментиране на новото оръжие. Но в Япония е имало и още
по-гъсто населени градове. Други допускат, че онези, които са взели
решението за атомните бомбардировки, са искали да унищожат най-голямата
компактна общност от азиатски християни, която по онова време е
съсредоточена в Нагасаки и префектура Хирошима.
Спорът по въпроса вероятно ще продължава въпреки своята
безсмисленост. Изминалите 60 години показаха, че избиването на цивилно
население е самоценност за кастата, която управлява "корпорация
Америка". Нейната ценностна система е антагонистична на нашата. Поради
това употребата на това "варварско оръжие, недостойно за християни",
както отбелязал американският адмирал Уйлям А. Лийхи в книгата си "Аз
бях там", е непонятна за нас. Тази каста продължи практиката на масови
убийства на беззащитини хора във всички свои следващи агресии­ до ден
днешен. Военна и политическа логика или просто здрав разум в нейните
действия няма. Тя го прави за удоволствие. Като упражнява безнаказано
най-голямата си ценност ­ силата да унищожава "асиметрично" невъоръжени
хора, тази каста си доказва, че е над закона, че всъщност нейната воля
се явява закон за останалия свят, с което гъделичка месианските
свръхидеи, от които неизлечимо страда. Тя може да бъде заставена да ги
забрави само със серия от крупни военни поражения, ако срещне
равностойна контрасила. Не е невъзможно.