Харакири

Харакири или сепуку (на японски: 切腹, букв.
„разрязване на корема“) е японско ритуално самоубийство. „Харакири“ е
по-популярната дума, от разговорния език, „сепуку“ - по-типичната за
самурайската лексика, но и двете значат едно и също. Смисълът на
харакирито е да запази честта на самоубиеца.

Технологията е
проста и жестока. Облечен в траурна одежда - бяла на цвят, смъртникът
подготвя своя предсмъртен стих, в който обяснява какво е преживял и за
какво съжалява. После разгърдва горната дреха и разкрива корема си. До
изпълнителя на сепуку понякога има свидетели и „секундант“, кайшакунин,
чиято роля е да го обезглави в нужния момент, за да прекрати мъките му.
Острието е пречистено с вода и обвито в оризова хартия, тъй като кръвта
се смята за нечиста. Смъртникът си прави прободна рана, след което -
напречен разрез надясно. Вади острието и, опционално, прави втори
разрез, този път надлъжен, надолу. Това е доста мъчителна и бавна смърт,
която отнема часове (именно за да се избегне това е необходим
секундантът).

Жените имат своя разновидност на харакирито,
наречена джуго. Разрезът, който те правят, е в областта на гърлото.
Преди церемонията завързват глезените си. Това се прави от естетически
съображения - при смъртта краката да са прибрани и жената да запази
достойнство.

В наръчника за самураи "Хагакуре", авторът Цунетомо
споменава за различни видове сепуку, като цуйфуку и джунши. Всяко от тях
е предизвикано от различни причини. Предателство на господаря към
идеологията, предателство към господаря от подчинения, провал или
грешка, които водят до безчестие на рода, на който служи самурая. В
същата книга се разказват истории за различни мъже, извършили сепуку или
участвали като секунданти.

Със сепуку си отиват от този свят
писателите Емилио Салгари и Юкио Мишима.