Яри

Яри (японски: 槍) е японската дума за
копие, а по-точно за оръжие с изправено острие. Бойното изкуство за
владеене на яри се нарича сожутцу (sōjutsu). Ярито има голям диапазон за
размера. То може да е от 1 метър до 6 метра дълго. Ако оръжието е
по-дълго се нарича оми но яри, а ако е по-късо - мочи- или тий яри.
По-дългите оръжия са носени от пехотата, докато самураите носели
по-късите.

За яри е характерно изправеното острие, което може да е
от няколко сантиметра до около метър, а и повече. Острието на яри се
прави от същата високо качествена стомана както и мечовете и главите на
стрелите на самураите. Тези остриета можели да издържат години. В
течение на времето се появили множество варианти на ярито с изправена
острие, които често имали издатина на централното острие. Оръжието има
също и доста голям предпазители, които обикновено били по-дълга от
заострената част на острието. Предпазителите излизат от кухата част на
дръжката. В резултат на това се получава много стабилна дръжка, а за
самото острие е почти невъзможно да падне или да се отчупи.

Дръжката
съществува в много различни дължини, ширини и форми. Тя може да бъде
направена от твърдодърво (nakae) и покрити с бамбукови кори. Те често
били увивани в жица или на тях били слагани пръстени. Дръжката често са
инкрустирани с метали или полускъпоценни материали като люспи от перла,
месингови игли или японски лак. Ножницата за острието, наречена сайа
(saya) също е част от ярито.

Ярито може да се смята за оръжие,
което е по-съвършено от обикновеното копие, заради тези добавки.

Съществуват
различни видове острие за това оръжие. Най-често срещаното е право,
плоско - дизайн, който се припокрива с двойнозаострените кинжали. Този
вид острие, което има вид и на бръснач, може не само да реже, но и да
пробожда.


Няколко вида яри, изправени на стена.







История

Смята
се, че ярито се е развило от китайските копия, които съществували в
Япония още в ранната ѝ история, но впоследствие (някъде към XIII в.)
стават по-популярни. Обикновено във военното изкуство на буши не били
допускани "всички"; това била битка, която се превърнала в ритуал между
двама войни, които се предизвиквали на стрелба от гърба на кон и дуели с
мечове. Въпреки това инвазията на Монголия през 1274 и 1281 променят
военната техника на Япония. Китайските и корейски войници, влезли в
армията на Монголия, използвали пики, биели се в плътна формация и се
движели в големи военни единици, за да пречат на кавалерията. Оръжия,
съставени от прът (включително нагината и яри) били много по-използваеми
отколкото мечовете, поради своя голям обхват, малкото си тегло и
големите щети, които нанасяли.

Яри побеждава по популярност даику
за самурай и пехота, които ги използвали изключително сполучливо. Но
през Едо периода в Япония ярито изпада от употрба: налага се употребата
на мечове за по-малки и по-близки сблъсъци. Оръжията, състоящи се от
прът, и лъковете загубват своята практичност. През мирната част от Едо
периода яри се произвежда. То се използва като церемониално оръжие.



Острието на яри jumonji