Египетските Пирамиди

Първото чудо на света са египетските пирамиди. Защо? Заради тяхното
могъщество: "Планини от камък, поставени върху планини от камък", казва
Филон. Заради тяхното великолепие: "Безполезна суета на фараоните, която
струвала невъобразима сума пари", казва Плиний. Заради тяхното величие:
"Най-смайващата архитектонична идея, която не може да бъде победена",
казва Гьоте. Заради тяхната старост: "Всичко на този свят се бои от
времето, но времето се бои от пирамидите", казва една арабска поговорка.
И заради качествата, които не притежават: "Поради местоположението си
пирамидите поглъщат своята сянка, така че не я виждаме", казва Хигин, а
по-късно и Касиодор. Някои от пирамидите са били победени от
разрушителното влияние на времето, други са потънали в морето от
пустинен пясък. Те се издигат върху гола скалиста височина, която отделя
долината на животворния Нил от мъртвата пустиня, и са строени в една
редица от почти сто километра от Кайро до Илахун. Не всички пирамиди
обаче притежават правилна форма. Най-древната им разновидност е
"стъпаловидната пирамида" край Саккара, която фараонът Джосер е поръчал
да му построят. Размерите й са внушителни: основата е правоъгълна,
125х115 метра, висока е около 60 метра, а възрастта й е на 4600 до 4800
години. Освен другите стъпаловидни пирамиди, повечето недовършени, има
още една необикновена пирамида край Дашур. Стените й образуват чупка и
изглежда така, сякаш нейните строители отначало са мислели да я направят
много по-висока, но после, едва завършили долната третина, решили да
съкратят срока за завършването й с накакви си десетина години. И с това
разнообразието в египетските пирамиди се изчерпва, а тези, които се
числят към чудесата на света, са правилни четиристранни пирамиди с
квадратна основа и си приличат като две капки вода. Филон пише за
"пирамидите край Мемфис", повечето автори говорят за пирамидите въобще,
малцина от тях за трите пирамиди край Гиза, а най-придирчивите признават
за световно чудо само "Гигантската Хеопсова пирамида". Тя е със стотина
години по-млада от Джосеровата, т.е. датира от началото на XXVI в. пр.
н. е., но иначе я превъзхожда по всичко. От подножието до върха тази
каменна грамада възлиза на 137,3 метра. Първоначално е била с десетина
метра по-висока, но неизвестно кога върхът й паднал и днес вместо него
има площадка, на която през Втората световна война била разположена
британска противосамолетна наблюдателница. Страната на квадратната й
основа е дълга 230,4 метра; отначало е била с два метра по-дълга. Обемът
на голямата пирамида е приблизително 2 525 000 кубически метра. На 2
август 1799 г. при разкопките на древната крепост Ар-Рашид на около
седем километра северозападно от Розета край Нил неизвестен войник се
натъкнал на плосък черен къс базалт, голям колкото дъската на писалище.
На този камък имало "триезичен надпис": горе египетски йероглифи, в
средата някакво си друго писмо, а долу древногръцко писмо. Този камък
бил превозен до Кайро, където един френски генерал прочел гръцкия текст.
Той произхождал от 196 г. пр. н. е. и съдържал благодарствените думи на
жреците, отправени към фараона Птоломей Епифан за извършените от него
благодеяния. След много напразни опити, най-накрая се намерил човек,
който да разчете така нареченият Розетски камък. След това били
разчетени всички надписи, издълбани с длето по гранитните стени на
храмовете, и текстовете, написани с тръстикова пръчица върху тънките
папирусни свитъци. Този човек бил тогава на 32 години и имал зад гърба
си 25 годишно изучаване на мъртвите източни езици и на древните
египетски империи. Наричал се Жан Франсоа Шамполион. Жан Франсоа
Шамполион се родил на 25.12.1790 г. във Франция. Едва петгодишен той
постигнал първият си успех в разчитането на текстове: без помощта на
възрастните се научил да чете и пише, като сравнявал научените наизуст
молитви с текстовете в молитвеника на майка си. Деветгодишен вече знаел
гръцки и латински. На единадесет четял от Библията в староеврейския й
оригинал, на тринадесет започнал да се занимава с арабски език, а после с
коптски. Петнадесет годишен той изучавал персийски, "латински език на
Ориента", и най-трудните езици на древния Изток: зендски, пехлевски,
пресийски и, разбира се, санскритски. Седемнадесет годишен той станал
член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат
прочел увода на книгата си "Египет през царуването на фараоните". На
23.09.1822 г., след шестнадесетгодишна съсредоточена работа, Шамполион
изнесъл лекция пред членовете на Академията, в която представил
разчитането на Розетския камък. Но защо са строени пирамидите? За да
може древният египтянин да живее и след смъртта си, трябвало да се
изпълнят две условия: първо, тялото му трябвало да се запази от гниенето
и, второ, неговата душа (или по-точно неговият душевен двойник "ка")
трябвало да получи от живите всичко необходимо за онзи свят: храна,
напитки, оръжие, покъщнина и други потребни и непотребни вещи. В
най-стари времена овивали тялото в кожи, рогозки и платна, а по-късно го
поставяли в дървени ковчези, които пък слагали в каменни саркофази.
Върху гроба със задгробните дарове поставяли глинени (а по-късно
каменни) надгробни плочи, които трябвало да запазят мъртвеца (а, разбира
се и имуществото му) за вечния покой. Богатите можели да си позволят
по-добра осигуровка за тялото си и дори отделни помещения, предназначени
за задгробните дарове, а бедните трябвало да се задоволят само с ямата в
пясъка и с някой и друг сандък, подхвърлен им като милостиня. От
стремежа да се запази тялото произхожда мумификацията на мъртъвците.
Първоначално тялото само се намазвало със смола и масла, постепенно това
се превърнало в твърде сложен процес. В стремежа си да запазят
мумифицираното тяло от увреждания или от унищожаване (от хиени и врагове
на покойника) и задгробните дарове от ограбване древните египтяни
започнали да строят наколко вида гробници. Първоначалните обикновени
иззидани или облицовани с каменни плочи гробове в пясъчна яма след време
се превърнали в така наречените "мастаби" (това е арабска дума и
означава "скамейка". Така работниците при разкопките наричали надземната
част от гробницата, защото по форма им приличала на тухлените скамейки
пред къщите на египетските селяни). Те се състоят от две части: надземна
и подземна; в подземната винаги имало погребално помещение за ковчега
на мъртвеца и друго помещение Колкото по-знатен и по-богат бил
египтянинът, толкова по-големи и по-ценни били неговите задгробни
дарове, толкова по-просторна и по-щедро украсена била и залата за
жертвоприношенията, която постепенно се превърнала в "заупокойно
светилище" или храм. Разбира се най-важни в това отношение били
владетелите - потомци на боговете, богове на този свят и след смъртта
си. Гробницата на царя трябвало да бъде не само най-голяма, най-добре
обзаведена, с най-богати дарове, с най-просторен заупокоен храм, но и по
външния си вид трябвало да се различава от гробниците на първенците и
чиновниците, а камо ли от по-низшите слоеве на египетското общество. От
мастаба гробницата се превърнала в пирамида. Това, което смайва при
пирамидите, е техническото постижение на строителите на пирамидите.
"Умът не го побира по какъв начин са могли да натрупат такова неизмеримо
количество каменни блокове", казва Филон. Най-дребният камък от
Хеопсовата пирамида тежи 2000 кг, а най-големият - 40 000 гк! Ричард
Лепсиус е бил първият, който се е опитал да обясни научно как са строени
пирамидите. Според неговата теория цялата работа започвала с това, че
изкопавали полегат коридор в скалата, която била избрана за основа на
пирамидата. После в края на коридора издълбавали помещението, в което
трябвало да се постави мумията в дървените ковчези и каменния саркофаг.
Точно над погребалната стая трябвало да се издига върхът на пирамидата.
Самата пирамида започвали да строят във вид на мастаба, която долу била
най-широка, а нагоре се стеснявала стъпаловидно. Така строежът, който
започвал, щом фараонът се възкачи на престола, растял на широчина и
височина чак до смъртта на фараона. Ако царят умре млад, оставял след
себе си малка пирамида, а ако доживее до по-напреднала възраст,
погребвали го в по-голяма пирамида. Съществува още един въпрос: колко
души са работили за построяването на Хеопсовата пирамида, колко време и с
какви средства? Херодот, който е посетил Египет над две хиляди години
след нейното построяване, разказва: "Та когато Хеопс станал цар, той
докарал страната до мизерия във всяко отношение. Най-напред затворил
всички храмове и така египтяните нямали възможност да правят
жертвоприношения. После принудил всички да работят за него. На едни
заповядал да влачат каменни блокове от каменоломната в Арабските планини
чак до Нил, на други - да разтоварват пренесените на салове през реката
каменни блокове и да ги превозват чак до Либийските планини. И така
работели десет мириарда (10 000) души на смени все по три месеца. Десет
години работниците строили пътя, по който после влачели каменните
блокове. Според мене изграждането на пътя не е по-малка работа,
отколкото самата пирамида... Този строеж и построяването на подземните
камери в хълма, върху който се издига пирамидата, продължавали цели
десетилетия... Двадесет години продължавал строежът на самата пирамида,
всяка страна на която е осем плетхрона (1 плетхрон = 29,6 м) дълга и
почти толкова висока; построена е от гладки и възможно най-съвършено
прилепнали един за друг каменни блокове, никой от които не е по-малък от
тридесет педи." Въпреки всичко почти всички гробници са били ограбени.
Представа за съкровищата, скрити в пирамидите, може да се добие по
единствената гробница на египетски фараон, която почти непокътната се е
озовала в ръцете на учените. През 1924 г. Хоуърд Картър изнесъл само от
предната камера на Тутанкамоновата гробница 34 тежки сандъка със златни
съдове, такъми, накити, скъпоценни камъни, украшения, злато и пак злато.
Когато по-късно се добрал до погребалната камера, намерил там позлатен
ковчег с размери: 5,20х3,35х2,75 метра, а в него втори позлатен ковчег, в
него пък трети позлатен ковчег - саркофаг от един-единствен къс
най-рядко срещан жълт планински кристал, в саркофага - още три други
позлатени ковчега, а в последния от тях, направен от масивно злато,
Картър открил мумията на фараона. На лицето си тя имала златна маска, на
пръстите - златни напръстници, а на шията - двойна златна верига.
Когато развил ивиците платно от мумията, намерил в гънките им толкова
много накити, че при описването им трябвало да ги разпредели в 101
групи. Освен това в гробницата имало красиво изработени статуи на
стражите на мъртвия и на богините-покровителки, скъпоценни предмети за
употреба, като например две колесници, легла, шкафчета с инкрустации и
няколко позлатени стола. С една дума, както казал Картър: "Човек онемява
щом погледне тези съкровища".

Източник:
e-psylon.net