Валкирии

Валкирия на кон - статуя на норвежкия скулптор Стефан Синдинг (1846-1922)





Валкирии - (в ед.ч. "валкирия" - др.-исл. valkyrja,
"избираща мъртвите, убитите"), в скандинавската митология са
войнствени девици, подчинени на Один и участващи в разпределянето на победите и
определящи кой да умре и кой не в битките. Те отвеждат падналите в бой
храбри войни във Валхала и там им прислужват - поднасят им
питие, следят за съдовете и чашите. В "Речите на Гримнир" някои от
техните имена са разшифровани (Хилд - "битка", Херфьотур - "пътя на
войската", Хльок - "шума на битката", Труд - "сила", Христ -
"потресаваща", Мист - "облачна"), другите - Скегьолд, Скьогул, Гейр,
Гейрахьод, Рандгрид, Радгрид, Регинлейв - не са разшифровани. Небесните
валкирии заедно с норните определят съдбата на всички хора при
раждането и съставят категорията на низшите женски божества - дис.
В някои героични песни валкириите имат черти на жени-богаташки. Те
фигурират в качеството на възлюблените герои Хелге и Велунда. Валкирията
Сигрдриву се отъждествява с популярен сюжет от германския епос за нибелунгите - Брунхилда. Один я наказва
(повече не може да участва в битки и трябва да се омъжи), защото не го е
послушала и не е дала победа на Гунару (на който Один е обещал победа),
а на Агнару.
В исландската "Сага за Няле" се е съхранила "Песента
на валкириите" (или "Песента на Деруда"), когато е била знаменитата
битка при Клонтарфе (1014 г.) между ирландските и скандинавските викинги;
дванадесет валкирии - се разказва в сагата - са тъкали плат от човешки
черва и са пеели зловеща песен.
Източник:уикипедия