Гаруда

Гаруда (на санскрит: Garuḍa, गरुड, орел; на пали Garuḷa) — митично крилато същество в индийската
митология, будизма, тибетския будизъм, монголската
митология, както и във фолклора на някои централноазиатски и южносибирски народи.


Индийска
митология


В индийската митология Гаруда е представян като цар на птиците и в
същото време ездитно животно (т. нар. вахана) на
бог Вишну. Син е на Кашяпа и
дъщерята на Дакши Вината. Описван и изобразяван с човешки торс и крака
и орлова глава; крилете и ноктите му също са орлови.
Според мита при неговото раждане се излъчва толкова силно сияние от
тялото му, че първоначално боговете го приемат за Агни, бога на огъня, и го обявяват за олицетворение на
слънцето.
Гаруда е централен персонаж в мита за открадването на свещената
напитка амрита, даряваща безсмъртие. Според мита, майката на
Гаруда е заробена от змиите (наги) и за да бъде освободена, те искат в замяна
божествената напитка. В жестока битка Гаруда побеждава боговете и отнема
амритата от тях; при завръщането си среща Вишну, който впечатлен от
това, че Гаруда не е изпил и капка от напитката му предлага дар.
Изискването на Гаруда е да бъде поставен над Вишну, на което богът се
съгласява, при условие, че Гаруда стане негов вахана (ездитно
животно). Помирил се с боговете, Гаруда и Индра съставят план как да освободят майката на Гаруда
от змиите, без те да получат амритата — Гаруда им доставя свещената
напитка и взема майка си, а Индра отнема амритата, докато змиите
извършват очистителни обреди, преди да отпият от нея. Като награда
Гаруда иска и получава от Индра дара да се храни с влечуги и затова се смята за изконен враг на
змиите.
Според някои митове Гаруда има съпруга на име Уннати (или Винаяни),
от която има дава сина — Сампати и Джанаюса, според други версии, те са
синове на неговия брат Аруна.
Отъждествяван е с Таркшя,
ездитното животно на бога на слънцето, Таркшя е и един от епитетите на
Гаруда. Други негови епитети са Амритахарана и Гарутман.
Първите изображения на Гаруда се появяват върху индийски монети от IV
— V в., по-късно те стават задължителни за всеки храм, посветен или
свързан с Вишну. В по-ранните изображения Гаруда е представян с клюн на папагал. Атрибутите му са
бухалка, раковина, лотос и нектар. Като вахана на Вишну е изобразяван и
триглав и триок, като атрибутите му в този случай са жезъл, кожа, ласо,
цвете и конска глава^[1].
В „Гаруда-пурана“ (седемнайсетата от пураните)
учената птица говори на хората за произхода на вселената, за слънчевата
природа на Вишну, за церемониите в култа към него. В
"Нагананда"(Блаженството на змията), драма, написана през 7 век от цар,
Гаруда всеки ден убива и изяжда по една змия, докато един будистки принц
не я научава на добродетелите на въздържанието. В последното действие
разкаяната птица връща към живот костите на изядените змии. Нимбарка,
мистик, живял неизвестно кога, пише че Гаруда е спасена завинаги душа.


Във
фолклора

Образът на митичния Гаруда навлиза във фолклора на различни народи от
Централна Азия и Южен Сибир. Известен най-вече като Хан Гаруди, сред монголците името му е Хангарид (Хангарьд), сред бурятите — Хердиг, калмиките — Херд, алтайците — Кереде, тувинците — Херети, якутите — Хардай. Изявява се като вечен противник на змея. Съществуват сюжети за това как приказният герой
спасява гнездото му от змея и оттогава Гаруда става негов верен
помощник.

Източник:уикипедия