Фениксът е
митологична огнена
птица, която за
древните египтяни била свещена. За него се
казва, че живее 500, 1461 или 12594 години. Той е мъжка птица с красиви
златни и червени пера. В края на своя живот фениксът се вгражда в гнездо
от канелено-кафяви клонки, които после той запалва. Птицата и гнездото
изгарят с буйни пламъци и стават на
пепел, от която се ражда новия феникс. Той
балсамира пепелта на стария феникс в яйце от
смирна и го занася в
Хелиополис (на
гръцки градът на Слънцето), намиращ се в
Египет.
Феникс
Фениксът присъства като образ и в други митологии; въпреки, че той е
представен по различен начин, той става популярен в раннохристиянското
изкуство и литература като символ на
прераждането, на
безсмъртието и на
задгробния
живот.
Фениксът се свързва със слънцето и боговете на слънцето, като
например древноегипетския бог
Ра и
древногръцкия бог
Аполон.
Гърците твърдят, че фениксът живее в
Арабия, близо до един кладенец. Сутринта той се
окъпва в кладенеца, а богът на слънцето Аполон спира своята колесница
(слънцето), за да го слуша.
В Шекспировата пиеса
Бурята, този мит се споменава тук:
А в Арабияима едно дърво, на феникса трона; един фениксв този час царува там.
-(III.III.28)
За древните египтяни образът на феникса е близък до този на
чаплата, но древните гърци и
римляни го оприличават на
паун или
орел.
Източник:уикипедия