„Тези неща не са се случили никога, но съществуват винаги.“(
Гай Салустий Крисп, ок.
86-
35 г. пр.н.е.)
Митология е наука за
митовете,
тя изследва произхода на митовете, тяхното значение и развитие.
Митовете, преди всичко, са разкази (μυθος на
гръцки означава „разказ“), често пъти в
поетична форма, за легендарните деяния на герои в най-стари времена. За
древните народи разказите за приключенията на боговете и героите са
давали отговор на въпроси, свързани с възникването на света и появата на
човека, неговата съдба, дават обяснение на някои природни явления, на
преходността на нещата и живота. Всички народи са създали легенди от
този тип, които често много си приличат.
Френският антрополог
Клод Леви Строс дава за
първи път научно тълкуване на митовете, като използва
лингвистиката и
семиотиката (наука изучаваща знаците и
символите), като инструменти за тълкуване на мита. Той го третира като
езикова форма, намирайки еднакви или подобни структури в много
отдалечени едни от други общества.
Съвременни
митове Митовете са също така отражение на правилата, на ценностите и на
надеждите на едно общество. Митът е един вид идеология.
Филмите,
телевизията,
рекламите и
литературата използват езика на митовете и на
свой ред създават съвременни митове.
Киното, например, е произвело голямо количество митове:
Дракула,
Кинг Конг,
Рудолфо Валентино,
Мерилин Монро. Няма значение
„реалният“ живот на тези актьори, от значение е само техният живот на големия
екран. Те не са вече личности, а олицетворение на стойностите на
обществото, което ги е създало.
Един предмет също може да се превърне в „мит“. Това, което е от
значение, е стойността му като символ.
Уикипедия.