Пътищата ни отново се срещнаха ( SasuSaku ) ( ФИКЪТ Е МОЙ )

Здравейте, аз съм нова тук, но реших да пусна един фик SasuSaku. Това е първият ми фик. Дано ви хареса. Приятно четене.








Като черна гробница и тази вечер, пусто и мрачно бе селото. Сакура крачеше из улиците и стъпките й тежко оттекваха в тъмата .Тя се прибираше от тренировачния полигон. Над селото бяха надвиснали черни облаци, предвещаващи дъжд.Сакура вървеше, а мислите й се въртяха около Саске, последната им среща и думите изречени от него тогава.

СПОМЕН:

- Аз избирам пътя на отмъщението пред любовтта.
- Но, Саске-кун, не си тръгвай, аз те обичам, ще викам, ако сега тръгнеш.- Сълзите закапаха от отчаяните очи на момичето.
- Сакура... Аригато! - Беше последното, което Сакура чу преди да изпадне в безсъзнание.
- Саске... кун. - Момичето падна на земята в безсъзнание.

КРАЙ НА СПОМЕНА:

Къси,нервни вихрушки танцуваха по циментовата пътека и заливаха с прахоляк пейките отстрани. Закапаха и първите капки дъжд - едри и силни, като летящи куршуми. Момичето разтърси силно глава за да разсее мислите за изгубената си любов. Капките дъжд се усилваха, но Сакура ,така и не забеляза това. Не дъждът я притеснваше, а утрешния ден. Имаше странното чувство, че на следващият ден ще се случи нещо голямо, но тя бе прекалено уморена за да мисли за подобни маловажни предчувствия. Сакура пристигна пред вратата на апартамента си. Нетърпеливо отключи и прекрачи прага. Клепачите й се затваряха от умора, цялото тяло я болеше, заради синините, които днес си бе причинила на многобройните, изтощителни тренировки. Тя побърза да се се изкъпе. Влизайки в просторната баня съблече мокрите си дрехи, хвърляйки ги при останалото мръсно пране. После пусна водата и започна болезнено да търка стегнатото си тяло. В опит да изчисти мръсотията и калта полепнали от нея по време на битките. Топлата вода контрастираше температурата на стройната й фигура, която до преди пет броени минути бе обливана от студените капки дъжд. След като излезе от банята, Сакура облече тънката си нощничка и се мушна под завивките, унасяйки се в дълбок лишен от сънища сън.
На сутринта младото куноичи се събуди, с вчерашното си усещане, че нещо не е както трябва. Разсънвайки се Сакура осъзна, че закъснява, бързо се приготви и се отправи към кабинета на Хокагето тичайки. Странното чувство в стомаха й набираше инерция и Сакура беше готова да се закълне, че всеки момент ще се случи нещо огромно. Сакура пристигна пред вратата на Годаймето, пое си дълбоко въздух и почука. И наистина, в офиса на Тсунаде я чакаше голяма изненада.
-Влез. - чу се строгият глас на нейната учителка. Куноичито влезе и очите й се разшириха от това, което видя. Организацията, наречена "Акатски" беше там от плът и кръв. Всички четиринайсет S-класа престъпници. И то с ново попълнение, отбор "Хеби", сега наречения отбор "Така". Въпросният отбор се състоеше от четирима души, момиче и три момчета, като едното от тях, лидера беше Саске изгубената й любов.
След като момичето разгледа обстановката очите й се спряха на нейния бивш съотборник и за изненада той също я гледаше. Сакура умело прикри розовината по бузите си. Тя бе дочула от Хокагето, че Саске е в Акатски, но това все още й се струваше невероятно. Явно младия Учиха е разбрал, че брат му, Итачи, не е убил клана им по свое желание. И затова сега те двамата са се съюзили, за да приравнят Коноха със земята.
Когато Сакура видя двамата Учиха един до друг , и когато се сети защо може да са тук / присъстват/ очите й станаха студени и придобиха метален блясък.
- Сакура, цял ден ли ще стоиш но прага на вратата?!? - провикна се Хокагето.
- Извинете, Хокаге-сама. - каза смирено момичето и влезе вътре. Тя застана до своят сегашен съотборник Наруто и изчака Годаймето да започне да говори.
- Сакура-чан, добре ли си? - попита загрижено Наруто.
- Да, не се тревожи. - каза му тя безразлично.
- Така, както знаете. - започна Тсунаде. - Орочимару е станал доста силен и е събрал доста села на своя страна. Сега обявява война на петте Кагета. Акатски са тук, за да ни помогнат, защото змята Орочимару е заплаха и за тях. Така че те ще ни дадат своята помощ, за да го убием.
- Сенсей може ли да попитам нещо?- обади се Сакура с необичайно студен тон.
- Кажи, Сакура.- разреши Тсунаде.
- Защо Акатски искат нашата помощ? Те имат почти всички Бижуута могат лесно да убият Орочимару. - Няколко мъже от организацията изпсуваха тихичко на глас.
- Сакура Акатски немогат до използват Опашатите демони, защото както ти каза те не са събрали всички Бижуута. - отговори й Годаймето.
- Последният демон, който трябва да вземем е Кюби, но сега не сме дошли за това.- Намеси се лидера на Акатски.
- И мислите ли, че когато дойдете отново ще ви позволя да вземете Наруто? - каза студено Сакура. В този момент Тсунаде се намеси и прекъсна разговорът им.
- И така, Сакура, ти ще наблюдаваш нашите гости докато са тук.
- КАКВО??? Не, няма да стане!!! Не искам да ставам бавачка на банда престъпници.
- Хей, момиченце, ние все още сме тук.- издразни се висок сивокос мъж от организацията на име Хидан, много неприятен човек.
Сакура се обърна и го погледна с видно раздразнение.
- Моляте, Сакура-семпай, наблюдавай Акатски докато са в селото.- замоли се асистентката на Тсунаде.
- Х-м-м, семпай?- каза мъж с бяла коса отново член на Акатски.
- Да, тя е лидер на най-силният АНБУ-отряд.- усмихна се Годаймето. Чак сега всички забелязаха по-добре момичето. Но, най-впечатлен бе Саске. На устните му се появи самодоволна усмивка. Той не вярваше, че онова момиченце, което постоянно го канеше на срещи и което не можеше да се защитава само е станало лидер на АНБУ-отряд. Той забеляза външният вид на бившата си съотборничка. Дългата й до кръста коса беше сплетена на плитка, към чийто край бе прикрепено някакво оръжие. Бонбонено розавата й коса бе вдигната на прекрасен кок, в който бяха забодени два сенбона, които го държаха вдигнат на главата й. Протектоът й за глава бе вързан на челото, а не както обикновено на косата й. А, зад въпросния протектор се криеше, знак или по-точно джуцу, което тя бе научила от Тсунаде. Знакът бе малък приличащ на ромб, позволявайки на момичето да събира чакра в пространството зад челото си. Тя никога не го бе използвала, защото той е предназначен само за спешни ситуации. Облеклото й бе бойно. Тя носеше цикламено потниче и бяла пола дълга педя над коленете, под която имаше зелено клинче. На талията й стоеше колан с много кунай на него. На кръста й бяха прикрепени две ками и една чантичка, по-точно преносима аптечка. Тя носеше черни ръкавици с отворени пръсти и черни ботуши до коленете. И за завършек момичето бе облякло роба като тази на своята учителка Тсунаде, но тази роба нямаше ръкави и на цвят бе тъмночервена. Тя изглеждаше привлекателна и дръзка в това облекло. На Саске това му се хареса, но той не искаше да се обвързва с никой от това село.
- Ще спрете ли да ме гледате така?- попита раздразнено момичето с розова коса. Когато тя се обърна видя всички мъже в организацията освен двамата Учиха и момичетата да я гледат с алчни погледи. Тя пренебрегна това и каза на Годаймето.
- Добре ще ги наблюдавам.
- Добре Сакура, и още нещо Саске ще живее при теб. Нямам му доверие, а и все пак той е от Отбор 7.
- Щом се налага.- отвърна Сакура.
- Другите ще живеете в една къща това са ключовете. Свободни сте.
Каза им Тсунаде и всички излязоха от офиса.
- Саске, това са ключовете за моят апартамент, аз имам работа и не мога да се прибера с теб.- каза му Сакура и му метна ключовете.
- Хн.- отвърна младият Учиха и те се разделиха.
След като се разделиха с нея, Саске тръгна към новият си апартамент. Докато вървеше из улиците на старото си село, той разглеждаше всичко обстойно. От както си бе тръгнал преди три години и половина нищо не се бе променило. Магазините, къщите дори и хората. Докато ходеше всички го гледаха особедно, с някакво пренебрежение, но той не им обръщаше внимание. Но техните погледи го пронизваха като стрели и това започваше да го дразни. Но може би всички те имаха право, все пак той предаде селото и отиде при най-големият им враг. Саске стигна до апартамента и влезе вътре. Той започна да търси стаята си. Тъй като жилището беше голямо тъмнокосото момче не успя да намери спалнята си, но за щастастие намери спалнята на Сакура. Той влезе вътре и заоглежда стаята, където цареше ред. Стените бяха в кремав цвят. По средата на стаята имаше голямо легло. От двете му страни имаше нощни шкафчета. Отпред пред леглото имаше голям гардероб, а до този него имаше красиво старинно огледало, високо колкото човешки бой. От другата страна на гардероба имаше бюро. На него имаше свитъци, книги и бележки с рецепти за много отвари и лекарства. След като разгледа всичко, Саске намери една хавлия и влезе в банята, за да се изкъпе. Той искаше да махне мръсотията от себе си възможно най-бързо. След като се изкъпа както трябва, младият Учиха намери черна мъжка тениска и сиви къси панталони. Той не знаеше откъде розавокосото момиче имаше тези дрехи, но сега това не го интересуваше особено. В момента глада бе основен негов дразнител, пък и му се спеше. Саске се облече бързо и отиде да се нахрани. Хладилника в кухнята изобилстваше от храна. В него имаше плодове и зеленчуци, мляко кисело и прясно, месо, риба и много други вкусни неща. Но съня надвиваше Саске и за готвене не можеше да става и дума, заради това той си взе купа с рамен и седна да яде. След като се нахрани както трябва чернокосото момче се понесе към спалнята, но не към неговата спалня, а към стаята на бившата си съотборничка. След като легна на меките завивки Саске заспа дълбоко. Той бе толкова изморен, че сега ако някой се опита да го нападне, момчето щеше да намери смъртта си.
През целият ден Сакура бе навън по работа. Трябваше да занесе докладите от АНБУ на Хокагето. После трябваше до отиде до болницата, за да прегледа няколко пациента, а веднага след това да отиде при Шикамару за еленов рог и билки, които бяха важна част от нейните войнишки хапчета и лекарства. След като свърши всичката тази работа, тя се запъти към жилището си. С няколко скока по къщите и магазините тя бе пред вратата на домът си. Навън пак се бе заоблачило затова тя побърза да влезе. След като отключи и влезе, Сакура остави пликовете с билките на земята, затвори вратата с ритник и започна да съблича дрехите си направо от коридора. Тя забеляза, че в апартамента е тихо, но това сега не я вълнуваше. Умората я превземаше със страшна скорост. Тя бавно се заизкачва по стълбите, които водеха до вторият етаж, като продължаваше да съблича дрехите си. Сакура стигна до вратата на стаята си, и вече бе съблякла всичките си дрехи. Те бяха в дясната й ръка. Единсвените неща, който покриваха голата й плът бяха бонбонено розав сутиен и също толкова розави бикини. Тя отвори вратата и замръзна на място. Тялото й се вцепени и бузите й пламнаха от срам. Розавокосото момиче видя бившия си съотборник, който бе заспал в леглото й. Тя прикри прилестите си за всеки случай, после изтича тихо до гардероба си, взе си чисти дрехи и хавлия и веднага излезе от стаята. Тя се затича към банята все още засрамена от случката преди малко. Сакура влезе в банята и пусна душът, после разплете дългата си плитка и намокри косата си. Докато се къпеше тя си мислеше за младия Учиха. След като се изкъпа хубаво младото куноичи отиде в стаята на родителите си. Там тя се преоблече и изсуши косата си. После влезе в своята стая и се загледа в Саске. Той бе толкова красив и спокоен докато спи. Умората си казваше думата, затова тя реши да легне при него. Момичето отиде до леглото и се настани удобно в него. Сакура инстинктивно сложи ръката си върху стегнатия стомах на Саске. В същият момент той сложи своята ръка върху нейната. Сакура се изчерви леко, но не отмести ръката си. Вместо това се унесе сладък сън под шумът на падащите капки дъжд.
На сутринта Саске се събуди пръв. Той забеляза, че до него има женско тяло. Тялото на Сакура. Тя бе толкова спокойна и красива докато спи. Част от дългите й розови коси се спускаха по лицето й. Тънката й розова нощничка, дълга малко над коленете нежно го докосваше. Саске я погали по лицето като махна няколко кичура розова коса от него. В този момент момичето се разбуди. Първите слънчеви лъчи се отразиха в нефритенозелените й очи. Те бяха невероятно красиви под слънчевата светлина. Внезапно нежният й глас го извади от мислите му.
- Хм...Саске какво има?- попита сънено Сакура.
- Съжелявам, не исках да те събудя.- студено и безразлично каза той.
" И ето отново студеният и безразличен Учиха, който мисли само за отмъщение, и само как да мрази."- Саркастично си помисли Сакура.
- Няма нищо тъкмо мислех да ставам.- студеният й глас прониза младия Учиха като нож в гърдите. Нещо странно се появи в стомахът му, сякъш чувство на вина, но той пренебрегна това чувство и стана от леглото.








Следва продължение...

Колкото и да мразя Сакура мисля че е добре написано ^^ Ще се следи.

Мерси за коментара. Ето и новата глава.










Сакура последва Саске ставайки от леглото и започвайки да го оправя. Докато тя се бе привела над смачканите чаршафи, Саске започна да я изучава с поглед. Дългата й коса се движеше с такт с тялото й , а едната от презрамните на късата й нощничка се бе свлякла оголвайки едното от раменета й, правейки я удоволствие за погледа му.
- Учиха. - Саске се сепна, от погледа на розовокосато момиче, в него нямаше чувство или, ако Саске го пропускаше то вероятно беше присмех. - Зяпаш.
- Хм. - Високомерно изсумтя момчето и напусна стаята. Сакура поклати глава и се усмихна. Той си беше същия, каквото и да ставаше. Сакура влезе в банята и заключи след себе си. Погледна се в огледалото и там видя непозната. По- висока, по- красива и по- коравосърдечна. Тревисто зелениете й очи бяха празни или изразяваха гняв. Липсваха й всички онези хубави чувства. Сакура удари с юмрук огледалото пред себе си.
- Те. Са. Ми. Ненужни. - Изсъска през зъби тя. След, което пусна водата, за да измие мислите си заедно със снежно бялата си кожа, после среса и сплете косата си, като този път не сложи онова непознаго уръжие на краят й. Днес тя бе в почивка. Но едва ли точно тя щеше да почива. Сакура облече късо потниче и широки панталон, след което влезе в кухнята където завари Саске да преглежда отегчено сутрешния вестник. Сакура го погледна пренебрежително, това, че той живееше при нея, не означаваше, че тя шеще да му прислужва. Момичето си сипа купичка корнфлейкс, и седна на масата, вдигайки единния си крак на стола. Саске отправи леденият си поглед към момичето, и отново запрелиства вестника.
- По-добре се нахрани, защото днес ще бъде напрегнат ден и за двама ни.- разцепи тишината с гласът си розавокосото момиче. Гласът й бе все така хладен и безразличен.
- Не ми казвай какво да правя Сакура. Мога и сам да се грижа за себе си.- каза й рязко Саске, и отиде до големият хладилник. Сакура се издразни от отговорът му и изомрудено зелените й очи го пронизаха като нож.
- Добре, прави каквото искаш. - Вдигна вяло рамене тя. - Но помни, че нито аз, нито Наруто сме склонни да ти подаден ръка за помощ.
- Не ми е нужна помоща ви! - Рязко отсече той.
- Тогава какво правиш отново в селото? - Попита невинно тя.
- Гледай си твоята работа, Харуно! - Саске се приближи на милиметри от нея. - Аз не влизам в тази категория!- Очите на момичето не издадоха притиснение дори и за част от секундата докато Саске бе до нея. Те бяха все същите каквито той бе видял докато бяха при Хокагето. Такива бяха и когато тя стана, сви умрука си срещу гърлото му и го блъсна в стената. Саске се бореше за въздух, когато усети дъха й на ухото си.
- Всичко, което се случва в моето село е моя работа. Сас- ке- кун.- Прошепна тя и се дръпна от него светкавично. Момчето разтри врата си, на който беше останал морав отпечатък от дланта на Сакура.
- Кучка. - Прошепна пресипнало Саске. Сакура се спря на вратата на кухната и му се усмихна, с онази усмивка, която пазеше само за него.
- Ти ме направи такава, Саске. - Гласът й беше мек като захарен памук. Лицето й отново придоби маската на безразличието си, а гласът й стана отново равен. - Свиквай. Сакура се обърна и излезе от стаята. Саске чу как входната врата се затваря с трясък. След като розавокосото момиче излезе от апартамента си, реши да отиде до тренировачния полигон, за да стовари гневът си върху земята. Все пак там беше мястото, където успя да забрави Саске. С няколко бързи скока тя стигна до площадката. За да се разгрее преди тренировката тя реши да направи няколко обиколки на гористата местност до полигона. Сакура набра скорост и дърветата около нея започнаха да се размазват. Всяка крачка бе съпроводена от начин за убийството на Саске. Трябваше да се признае, че някой от тях бяха доста оригинални. След първите няколко обиколки Сакура усети как болката, която изпитваше преди да започне изчезваше от дълбините на ума й бавно, но сигурно. Тя се усмихна на себе си. Преди близо четири години, тя беше просто поредната хлапачка тичаща по невероятния Учиха, както всички останали. Но сега можеше да признае пред себе си едно нещо - Определено можеше да постигне сама всяка една от целите си. Тя усети тялото си загряло от дългото бягане и покачващия се адреналин. Тя рязко спря и с безумна усмивка удари едно от дърветата покрай себе си и то се разби на трески, който полетяха покрай бледото лице на момичето. Ритъма на сърцето й се превърна в вибрация, поради адреналина във вените й. През това влеме тъмният Учиха седеше в апартамента и се чудеше как едно невинно момиче като Сакура е станало коравосърдечна и безмилостна кучка.Той реши да расее гневът си като отиде да види отборът си и Акатски. Не че и те нямаше да го ядосат още повече. Но тях поне можеше да нарани без последствия. Той взе оръжията си и излезе от апартамента. След секунди вече беше пред къщата където се намираше организацията и отборът му. Още пред вратата чу нечии крясъци. Явно отново Суйгетсу бе вдигнал нервите на Карин. Която кращеше като прасе на заколение.
- НЕ НАМЕСВАЙ ОНАЗИ КУРВА – ХАРУНО!!!- Чу я да вика и моменртално сe намръщи. - НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ НА ТАЗИ ПАЧА ДЕ МИ ОТНЕМЕ МОЯ САСКЕ-КУН.- Продължаваше да вика червенокоската като не усещаше, че " нейният" Саске е точно зад нея.
- Карин, млъкни. Не мога повече наистина. Да прекратим за днес?- каза вече изнервящо Саске. Карин свали очилата си и се заувърта около Учиха.
-Саске-кун ако искаш днес можеш да спиш тук. В моята стая има достатъчно място.
- О, не се и съмняваме. - Съркастично подметна Суйгетсу.
- Не, предпочитам да съм във апартамента. И се дръпни, прекалено си близко до мен.- Отсече младият Учиха.







Следва продължение...

Много ти е хубавo и интересно