[Разказ] Вече ще сме завинаги заедно...

Нещо кратичко, което писах наскоро. Леки признаци на романтика, което е съвсем необичайно за мен.

Няма го, няма го, няма го...

Тя повтаряше това, вече от дни. Почти седмица. Не спираше, продължаваше да повтаря с безизразно изражение. Първоначално, лицето ‘и беше измъчено, отчаяно и тъжно, но постепенно стана това, което беше сега.
Очите ‘и, от пълни с живот, станаха празни и безизразни.
Тя не помръдваше. Стоеше все така – прегърнала коленете си, все с това изражение.
Минаха седмици – нямаше промяна.
Раните ‘и зарастнаха вече – рани, които сама си беше причинила несъзнателно, опитвайки се да стигне до мястото. Мястото, на което сигурно щеше да умре, повтаряйки тихичко и монотонно Няма го.
Да, него го нямаше. Нямаше никого.
Единствено бе останала тя. Единствената ‘и компания бяха труповете. И окървавеният нож в ръцете ‘и.

Няма го, няма го, няма го...

Изведнъж нещо прещрака в главата ‘и. Тя видя лицето на своя любим.
Очите ‘и отново се изпълниха с живот, на устните ‘и грейна усмивка.
- Вече ще сме завинаги заедно... – прошепна тя тихо и тръгна на някъде, носейки го.
А обезглавеното му тяло се въргаляше по напоеният с кръв мокет, заедно с останалите тела.

Вече ще сме завинаги заедно...

Щрак.
Последното парченце здрав разум си отиде.

*безмълвие* страхотно... трудно е да се повярва,че момиче на твоите години може да сътвори нещо подобно.. впечатляващо...

И аз като Joker съм безмълвна ... Може да се усети тъгата когато някой чете това произведение ... рлосто е много красиво и дбре разказано и написано

ох невероятни неща пишеш

бруталноо о_О тъга по любимия, смесена със значителна доза психария. РАДВА НА МАКС -faintz-

» [Разказ] То
» [Разказ] Нещо без име