Летните фестивали Мацури

Летните фестивали Мацури








Чудновата азиатска фиеста под знойното небе
Сега ще разкажем на търсещия приключения пътешественик за едно от
най-традиционните японски празненства: Мацури. Този летен фестивал е
събитието на годината за дадения район, за което се подготвят старателно
и млади, и стари. И има защо. По аналогия с нашите селски сборове,
освен данданията и празничното настроение, мацуритата са мястото, където
човек може да си похапне и пийне на корем под лятното небе на
съботно-неделния ден. Но нека да караме последователно.
Обикновено атракциите започват в късния следобед с парада на
традиционните реликви микоши, представляващи нещо като умалени копия на
локалния религиозен храм (по-голям храм, джингу, или по-малък храм,
джинджа). Тези копия са поставени върху рама за носене на ръце; нещо
като носилка. Разбира се, символиката е много по-дълбока, но е
закодирана в множеството йероглифи по самите храмчета и заобикалящите ги
атрибути от най-различно естество. Тя обаче надали може да бъде
прочетена от множеството запотени хора, които са подложили рамо под
носилката и мъкнат храма в единен монотонен ритъм, задаван от хоровото
пеене. Повечето от тях са облечени в традиционните за целта кимона, нещо
като халат до кръста с препаска, а на главите си носят пристягащи
ленти. Пот като ручей се лее от челата им поради всепроникващата жега и
подрусването на огромната тежест. Този дискомфорт се изкупва обаче от
огромната чест да си един от носачите на микоши. На по-големите мацурита
се пренасят няколко на брой микоши, следвайки една подир друга в парада
по накичената с гирлянди улица сред шпалир от многохилядни зяпачи.
Освен религиозен култов характер, матсури може да има връзка и със
земеделието и оризовия урожай в района, което намира отражение в
съпътстващите церемонии.
След тях, вече по здрач, започват танците на облечени в японски носии
кимоно групи, които пристъпват под звуците на музиката и песнопенията,
характерни за дадения район. Сложните стъпки се повтарят под
припляскванията на танцуващите, като жените могат да държат в ръце
ветрила, а мъжете да носят украси от светещи фенери и гирлянди.
Мелодиите следват една подир друга с малки паузи за отдих и настройка
към следващия танц. Танците се редуват с изпълнения на традиционните
барабани тайко, които се бият с вещина и стръв от участниците в
ансамбъла. Цели барабанни пиеси раздират тъмнината, озарявана от блясъка
на фотоапаратните светкавици и фенерите на празнуващите.
С напредването на празненството расте и неговият градус,
пропорционално на погълнатия алкохол: и от публиката, и от танцьорите,
разликата между които постепенно се заличава. Пие се предимно бира от
най-добрите японски марки: Кирин (официалната бира на Зимните олимпийски
игри в Нагано през 1998 г.), Сапоро (бирата от северния остров Хокайдо)
и Асахи (напоследък с нарастваща популярност заради марката си
Super-Dry). Винаги изстудена и на цената на тая от бирен автомат - 300
Yen или около 3$ за 330 мл кутия. Понякога се пие и традиционното саке,
но то не може да разхлади жегата така, както глътките висококачествена
бира.
Бирата се поглъща с мезета от най-различно естество, продавани по
сергиите зад шпалира и околните магазини. На първо място това са ястията
със соба (нещо като спагети), от които първенец е яки-собата или
печената соба. Тя се приготвя директно върху нагорещена тенекия, където
се смесват соба със зеленчуци и мръвка, полети обилно със солен соев сок
шою. Поднася се в найлонови кутии и се изгълтва набързо с помощта на
клечките за ориз хаши (chopsticks). Много бира "изпиват" също така и
океанските деликатеси, печени или сварени, като калмари и миди, както и
всевъзможни полуфабрикати на тяхна основа: пълнени питки и пр. Огромни
сварени картофи (джагаймо) се ядат още горещи и обилно намазани с чисто
масло. Разбира се, това е само част от изобилието, без да изброяваме
различните сладкарски изделия, ръчна направа, като захаросани плодове и
захарен памук, които напомнят на своите аналози от нашенските панаири.
Цените на различните деликатеси са унифицирани за лесно смятане (500 Yen
или около 5$ на порция), а само големината на порцията отразява тяхната
разлика.
Наред с консумацията, човек може да си купи и характерен сувенир за
спомен от тазгодишното мацури. Например балон, някаква играчка, жива
костенурка и какво ли още не.
Кулминацията на празненството е зарята от фойерверки ханаби. Тя
отбелязва и края на мацурито, след което народът се разотива по домовете
много по-бързо, отколкото е дошъл. Буквално за минути претъпканите с
посетители улички се опразват, за са могат службите на реда и чистотата
да възстановят техния нормален вид за следващия трудов ден. Едно
обяснение за тази бързина е самото пътуване до дома, който за повечето
участници в мацури е далече, а до него се стига след часове, прекарани в
автомобилни задръствания по нощните пътища на страната. Но и в това има
много романтика, за която ще продължим нашия разказ по пътя от Токио за
Киото, старата столица на Япония.