Япония

Япония (日本 Нихон или Ниппон) е островна държава в
Източна Азия, разположена в Тихия океан, на изток от Китай, Корея и
Русия. Площта ѝ е 377 835 km2, а населението - 128,4 млн. души (2007).
Столица е град Токио, а официален език е японският. Историята на Япония
се характеризира с влияние от външния свят, последвано от дълги периоди
на изолация. Икономиката на Япония е втората по големина в света. Япония
е член на Обединените нации, Г8, Г4, Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие (ОИСР) и Азиатско-тихоокеанското икономическо
сътрудничество (АПЕК). Тя е световен лидер в производството на
технологии и машини.

История

Япония
е заселена от края на неолита. 6 в. — разпространение на будизма и
културен разцвет. 7 в. — създава се централизирана държава начело с
император. 1185 — династията Минамото побеждава династията Фудживара и
завзема властта. 1192 — Йеритомо Минамото се обявява за шогун и
установява военната система шогунат. 1338–1573 — управлява втората
шогунска династия Ашикага; настъпва периодът Муромачи, характеризира се с
формиране на градска прослойка и проникване на португалски и испански
мисионери. 1584 — завършва обединението на Япония при управлението на
генерал Хидейоши Тойотоми - Тайко. 1603–1867 — управлява третата
шогунска династия Токугава.

Самоналожената изолация на света
свършва през 1854 г., когато американският командор Пери пристига с
четири модерни кораба в Япония и принуждава правителството да подпише
договор за търговия със САЩ. Появява се японската метафора "черните
кораби", символизиращи опасността и унижиението свързани с внезапната
поява на технически превъзхождащите ги "бели варвари". 1854–1858 —
Япония сключва търговски договори и с Великобритания, Франция и Русия.
1867–1868 — демократични преобразувания (виж Мейджи ишин). 1868–1911 —
период на реформите Мейджи. Победна война срещу Китай (1894–1895);
Руско-японска война 1904–1905, показваща, че Япония достатъчно е
напреднала в бързото приемане на западните технологии, и способна да
победи "бяла империя". След войната Япония установява протекторат над
Корея (1905), а по-късно я анексира (1910). 1914 — в Първата световна
война Япония участва на страната на Антантата. 1918 — народни вълнения
(„оризови бунтове“). 1919 — на Япония са предадени като подмандатни
територии бившите германски владения в Тихия океан (Маршаловите,
Марианските и Каролинските острови) и в китайската провинция Шандун.
1926 — умира император Йошихито, властта е наследена от император
Хирохито. 1931 — Япония окупира Манджурия и създава там марионетната
държава Манчукуо (Манджоу Го). 1936 — сключва с Германия
Антикоминтернския пакт. 1937 — започва война за завладяване на Китай.
1940 — подписва Тристранния пакт. 1941–1945 — Япония се включва във
Втората световна война. 6 и 9 август 1945 — САЩ извършват ядрени
бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. 2 септември 1945 — безусловна
капитулация на Япония. 1947 — приета е конституция. Япония е обявена за
конституционна монархия. Ограничават се прерогативите на императора.
1951 — подписан мирен договор на Конференцията в Сан Франциско без
участието на СССР. 1956 — СССР и Япония подписват съвместна декларация
за прекратяване на състоянието на война между тях. 1960 — САЩ и Япония
подписват договор „за взаимно сътрудничество и сигурност“ (продължен за
неопределен срок през 1970). От 1955 — Япония се управлява от
либерално-демократични правителства. 1960–70 — Япония става една от
световните икономически сили. 1978 — подписан договор за мир и дружба с
Китай. 1989 — император Акихито наследява властта след смъртта на баща
си император Хирохито. 1992 — парламентът приема предложение за закон за
участие на японски войски в мирните мисии на ООН. 1995 — земетресение в
град Кобе, 6000 жертви. 1996 — министър-председател Р. Хашимото, 1998 —
К. Обучи, 2001 — Дж. Коидзуми, 2006 — Ш. Абе. Япония е членка на ООН
(1956).

Държавно устройство

Япония е конституционна монархия. Държавен глава е императорът, чиято
власт е ограничена. В конституцията той се определя като "символ на
държавата и единството на народа". Настоящият император на Япония е
Акихито. Законодателният орган се нарича Диета и представлява двукамарен
парламент. Начело на изпълнителния орган (правителство) стои
министър-председател. Той се назначава от императора, след като бъде
избран от Диетата, сред членовете ѝ. Министър-председателят назначава и
освобождава от длъжност министрите, повечето от които трябва да са
членове на Диетата.

Административно
деление

Япония е разделена на 47 префектури, всяка от
които е с площ между 1 и 15 хиляди кв. км и население между 0,7 и 9
милиона души (изключение правят Хокайдо – площ 78 хил. кв. км и Токио –
население 13 млн. души). Всяка префектура има управител и законодателен
орган, избирани пряко от гражданите на префектурата.

Префектурите
се групират в 8 региона: Хокайдо, Тохоку, Канто, Чубу, Кинки, Чугоку,
Шикоку и Кюшу/Окинава. Тези региони обаче не представляват
административни единици и в зависимост от случая, често се използват и
алтернативни деления. В бъдеще се планира реорганизация на местната
администрация и се очаква да се установят нови органи за самоуправление
на ниво регион, но все още броят и границите на бъдещите региони не са
решени и са предмет на активно обсъждане.

Следващото по-дребно
административно деление след префектурата е селището. Селищата са
градове (които биват 2 вида — 市, ши или 町, чо) и села (村, сон/мура).
Префектура Токио съдържа още и 23 специални района (区, ку), които също
са със статут на градове.

В Япония селището като административно
деление често не съвпада с идеята за най-малката географски-обособена
населена територия. Поради огромното население около големите градове,
често границата между административни градове и дори префектури може да
минава през гъсто населени райони и разликата между съседни
административни единици можем да усетим само по указателните табели. По
тази причина с наименованието „град“ Токио, в зависимост от контекста,
може да се има в предвид както 23-те токийски района със специален
статут (население 8,5 млн.), така и префектура Токио (население 12,6
млн.), така и агломерацията, включваща няколко съседни префектури с общо
население над 30 млн. души.

В по-рядко населените части на
Япония се наблюдава и обратното явление — един административен ши град
да съдържа няколко различни географски-отделени части. Това е в
следствие от провежданата през последните години кампания за
административно обединяване на съседни населени места с цел намаляване
броя на законодателните органи и пестене на средства. През последното
деситилетие броят на административните селища в Япония намалява от 3232
(1999 г.) до 1804 (2007 г.), като броят на ши градовете днес (кога?) е
782, на чо градовете 827, а на селата само 195.

Природа

Япония е разположена на Японските острови
в Тихия океан (Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и над 4000 по-малки),
архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над
3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът
Фуджи на остров Хоншу — 3776 м). Често се наблюдават земетресения и
цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са
обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг
(средна януарска температура -5 до –16°С, средна юлска температура 22 до
28°С, валежи 1700–4000 mm годишно). Характерни са тайфуните и късите
пълноводни реки. Хвойнови, вечнозелени субтропични и тропични гори. 27
национални, 52 квазинационални, около 300 префектурни природни парка с
обща площ над 5 млн. ha, 5 комплексни, 141 геоложки, 515 ботанически,
109 зоологически, 93 горски резервата и други с обща площ над 1,2 млн.

Население

Населението на Япония е
127,433,494 милиона жители с гъстота 334,8 жит. на кв. км. Естественият
прираст е 6,5%.Средна продължителност на живота в Япония е една от
най-високите в света: при мъжете — 77 г.,а при жените — 83 г. Японското
население застарява - през 2004 г. около 19,5% са хората на възраст над
65 г.

Етнически състав:
японци 99.1 %
корейци 0.6 %
други
0.3 % (от тях айну — потомци на древното население на страната — 20 000
на о-в Хокайдо).

Официалният език е японски. Около 99% от
населението говори японски като първи език. В повечето държавни и частни
училища учениците изучават японски и английски език.+

Култура и религия на Япония

Двете
главни японски религии са шинтоизмът и будизмът. Те са съжителствували в
Япония от векове и са си оказвали взаимно влияние. Повечето японци се
определят като будисти, шинтоисти или и двете. Религиозни учения,
изиграли голяма роля в японската история при формирането на държавата и
през периода Едо, са конфуцианството и даоизмът. Макар и малко в
процентно отношение, в Япония днес има и над 3 милиона християни.

В
ежедневния живот на повечето съвременни японци религията не играе
голяма роля. Обикновеният човек обикновено следва религиозните церемонии
само в специални случаи като раждане, сватба и погребение, възможно е
да посети шинтоистко светилище или будистки храм на Нова година, а също
така и да участва в местните фестивали (мацури), повечето от които имат
религиозен произход. Много домакинства имат малки домашни олтари и не е
рядкост олтарите да са два – шинтоистки и будистки. Особено почитана
богиня е Инари – някога покровителка на земеделието, но сега почитана за
всякакви случаи. Нейната емблема е лисица и често по светите места има
нейни миниатюрни светилища с червени порти (“тории”).