Япония (ХVII - XVIII
в.)
1600 г.
След смъртта на шогуна Хидейоши (1598 г.)
властта преминава в ръцете на стария му съперник Иеясу Токугава, един от
най-могъщите феодали, управляващ източните провинции (Канто). Негова
резиденция бил силно укрепеният замък в гр. Едо (съвременно Токио).
Токугава веднага се обявил (1600 г.) за опекун на наследника на
Хидейоши, а през 1603 г. се провъзгласява за шогун.
1603—1868 г.
Управление
на шогуните от династия Токугава. Това е време на почти пълна изолация
на Япония от света. Единствено холандците получават разрешение (в 1640
г.) за изключителни права в търговията с Япония (чрез пристанището в
Нагазаки). Шогуните от династия Токугава управляват в Япония до преврата
в 1868 г,, който връща управлението на микадо (императора).
1614
г.
Мирен договор с Корея и Китай, въз основа на който Япония се
отказва от всякакви териториални претенции към Корея.
1637—1638
г.
Избухва селско въстание на южния остров Кюсю. В него участвуват
също и покръстени от португалските мисионери селяни, преследвани по
религиозни причини от властите. Въстанието се разпростира главно източно
от Нагазаки, в местата, които са най-гъсто заселени от чужденци.
Въстаниците превземат един от замъците и 3 месеца там се съпротивляват
на правителствената армия с помощта на доставено от Европа огнестрелно
оръжие. Накрая войските на шогуна разгромяват въстаниците. Шогунът е
подпомогнат от съперниците на португалците — холандците.
1638 г.
Шогунът
Токугава забранява пребиваването в Япония на португалски мисионери и
търговци. Скоро тази забрана включва всички чужденци, с изключение на
холандците — и то единствено в пристанището на Нагазаки (това
разпореждане е в сила до 1853 г., когато по искане на американците
Япония е принудена да отвори пристанищата си за проникване на чуждия
капитал). Изолацията причинява упадък на търговията и забавя
икономическото и културно развитие. Християнството е забранено.
1639
г.
Токугава издава сборник от закони, които дават правна сила на
феодалната японска конституция, която фактически вече се използвала.
Правният кодекс разделял японското общество на четири съсловия: военни,
земеделци, занаятчии и търговци. Отношенията между съсловията били точно
регулирани. Ясно били формулирани правата и привилегиите на различните
групи от аристокрацията и самураите. Търговията и промишлеността са
поставени под неотстъпния контрол на държавата. Строго се контролирали и
селяните. Забрадено им било да ядат ориз (считан за луксозен продукт) и
да носят дрехи от копринен плат (разрешено било само от памучен плат).
Микадо, чиято резиденция се намирала в Киото, имал само минимална власт,
главно религиозна. Затова пък шогуните, чиято резиденция била в Едо,
разполагали с цялата власт. Опирали управлението си на силно разгърнатия
полицейски апарат, надзираващ както селяните, градския плебс, така и
феодалните князе. По такъв начин в Япония още в периода на феодализма се
затвърждава системата на полицейски надзор и произвол.
Втората
половина на XVII в.
В резултат на обединяването на селяните,
обложени с данъци, избухват много селски бунтове и безредици в
градовете. Расте разслояването на селячеството в резултат на данъчното
облагане, без оглед на имущественото състояние. Едновременно с
обедняването на нисшите класи, в градовете — големи търговски центрове
(Осака, Едо и др.) се увеличават богатството и лукса; правят се опити да
се намали тази диспропорция (ограничаване на лукса, опрощаване на
задълженията на самураите към лихварите и т. н.), недоволството от
управлението на шогуните се увеличава. Започват домогвания за
възстановяване на императорската власт (Ошио Хейха широ).
В 1720 г.
шогунът Токугава Йошимуне (1677—1751 г.) издава разрешение в Япония да
бъдат внесени холандски научни творби (с изключение на религиозна
тематика), което поставя начало на запознаването с европейската наука.
XVIII
в.
Развиват се историческата и рицарската литература, драмата,
хумористичните, фантастичните и обичайно-описателните повестописания.
Източник:БГнаука.ком
Индекс 
Friends 
Заглавие: Япония (ХVII - XVIII в.) 
Съб Юни 19, 2010 7:40 pm
